Решение № 4637 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град против Решение №30520/18.09.2025 г. по административно дело № 2700/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което по жалба на П. С. З. от гр. София е отменено Решение № 2153-21-31/14.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-София- град и потвърденото с него Разпореждане № РНП-1-4-21-01492787 от 10.01.2024 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ- София- град и преписката е върната за ново произнасяне на органа. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът погрешно е формирал правните си изводи за противоречие на оспорваното решение с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.Искането е за отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата П. С. З., при редовно уведомяване, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, се явява основателна. С Решение № 30520 от 18.09.2025 г. по адм. д. № 2700/2024 г., Административен съд София- град е отменил Решение № 2153-21-31/14.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е оставена без уважение жалбата на П. С. З. срещу Разпореждане № РНП-1-4-21-01492787 от 10.01.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените със съдебното решение указания /мака и за последното да няма изрично постановен диспозитив/. С Разпореждане № РНП-1-4-21-01492787 от 10.01.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, на основание чл. 98, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 113 от КСО, е разпоредено П.З. да възстанови недобросъвестно получената сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в общ размер от 20 430,58 лв., от която главницата за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.20219 г. е в размер на 11 699,06 лв., а законната лихва е в размер на 8 731,52 лв., начислена на осн. чл. 113 от КСО до 10.01.2024 г. Същото е постановено в срока по чл. 10, ал. 7 от НПОС, от влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, а именно разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г Оспореното разпореждане от 10.01.2024 г. е издадено по повод съдебни решения /задължителни за съда по арг. на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК/, потвърждаващи правилността на разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г. Личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на З. е изменена и определена в минимален размер, а посоченото разпореждане е влязъл в сила акт /потвърден с Решение № 2153-21-82/22.04.2020 г./ на основание влезлите в сила съдебни решения: Решения № 6929/18.11.2022 г. на АССГ, 60 с. по адм.д. № 7194/2020 г., потвърдено с Решение № 11008/14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1886/2023 г., извършено е предписаното от материалноправните разпоредби преизчисляване на пенсията само въз основа на осигурителния стаж - чл. 21, ал. 1 от НПОС и чл. 102, ал. 3 от КСО /преизчисляване на пенсията съотв. от 20.04.2015 г.; от 18.07.2016 г.; от 12.05.2017 г.; от 28.05.2018 г. и от 03.05.2019 г./. За да отмени решението на административния орган и потвърденото с него разпореждане, съставът на Административен съд София- град приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение формата и задължителните реквизити, без допуснати съществени процесуални нарушения, но в несъответствие с целта на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на процесното разпореждане, потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ- София- град. Събрани са относимите към правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, както и правнозначимите доводи и възражения на страните, но обратно на безспорните доказателства и в противоречие с тях, съдът е игнорирал принципа за задължителност на влезлите в сила съдебни решения, цитирани по– горе и е пререшил частично спора между П. С. З. и директора на ТП на НОИ- София- град, разрешен с влязло в сила решение, по отношение на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО. Съдът не е установил коректно относимите разпоредби и реда за преизчисляване на пенсиите, а именно чл. 102 от КСО и чл. 21 от НПОС, поради което е направил и своя неоснователен извод, пренебрегвайки факта, че преизчисляване на личната пенсия на З. е извършено именно с потвърденото с влезлите в сила съдебни решения разпореждане. Мотивите на първоинстанционния съд не съответстват на действителната фактическа обстановка, а неправилната оценка на доказателствата- влязлото в сила разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г., е довела и до неправилно като резултат съдебно решение и до необоснованост на прилагането на отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК- несъответствие с целта на закона. Липсата на пълнота на мотивите в случая представлява всъщност липса на мотиви, обосноваващи противоречие с материалноправните разпоредби на отменения със съдебното решение индивидуален административен акт Видно от доказателствата, събрани и неоспорени в административното и в съдебното производство, на П. С. З. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 11.06.2013 г. - датата на инвалидизиране с разпореждане [номер]/26.09.2013 г., въз основа на заявление от 19.09.2013 г. С разпореждане [номер]/14.11.2013 г. на ръководител ПО, пенсията е изменена и определена в действителен размер от датата на отпускането й, при зачетен осигурителен стаж 20 години, 6 месеца и 20 дни до датата на инвалидизиране. След отпускането й, личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е осъвременявана съгласно действащите през годините законови разпоредби, срокът за изплащането й е продължаван след преосвидетелстване на П. З., както и преизчислявана въз основа на представен осигурителен стаж, положен след дата на пенсиониране. В хода на образувано производство по заявление вх. № 21106-21-2072 от 03.05.2019 г., П. З. е направила искане за служебно ежегодно преизчисляване на пенсията за трудова дейност по чл.102, ал. 3 от КСО, като е установено, че при определяне на правото и размера на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са взети предвид представените от П. З. документи с посочен издател ДФ „Строймашинженеринг“, като същата още със заявлението си от 19.09.2013 г. изрично е заявила пенсията й да се определи съгласно осигурителния доход за времето от 01.01,1992 г. до 31.12. 1994 г. — УП-2 с изх. № 52/11.02.2002 г. с издател ДФ „Строймашинженеринг“. С оглед установени нередности в представените документи, административния орган е събирал допълнителни доказателства /в т.ч. отразени във ведомостите като отработени дни от същата вкл. в деня на раждането на детето й - 16.04.1992 г. /, същите са довели до извода, че жалбоподателката е използвала неистински документ за удостоверяване на осигурителен доход от ДФ „Строймашинженеринг“. Последицата от установените доказателства са и издаването на разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г., с което на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО, е изменена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на П. С. З., считано от датата на отпускането й - 11.06.2013 г., същата е определена в минимален размер, съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО, след което в същия акт е извършено предписаното от материалноправните разпоредби преизчисляване на пенсията само въз основа на осигурителния стаж - чл. 21, ал. 1 от НПОС и чл. 102, ал. 3 от КСО. С разпореждане от 04.10.2019 г. е поправено разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г. относно датата, от която следва да се извърши служебното преизчисление на пенсията, съгласно чл. 102, ал. 3 от КСО, като неправилно преизчислението е извършено от 03.05.2019 г., вместо от 01.06.2019 г. Предвид проведените обжалвания, са налице влезли в сила съдебни решения на АССГ и ВАС, в които са изложени подробни мотиви относно законосъобразността и правилността на разпореждане [номер]/246/27.09.2019 г., потвърдено с Решение № 2153-21-82/22.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ София-град, поради което съдът правилно е установил, че е безспорно установена недобросъвестността на П. С. З., което и обуславя приложението на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови съдебен акт по съществото на спора. Решението на директора на ТП на НОИ- София- град е постановено от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон, което обуславя отхвърляне на жалбата срещу него като неоснователна. При този изход на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, които възлизат на 204, 52 евро, по 102, 26 евро за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,