Определение № 172 от 20.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 668/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 20295/22.11.2024 г. на ЗД „Бул инс“ АД, [населено място], чрез адв. Ал. И. с искане за допълване на решение № 185 от 12.11.2024 г. по т.д. № 668/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като се присъдят в полза на страната разноски за трите съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК с оглед цялостното уважаване на касационната жалба. Ответната страна - Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител – Б. Г. А., чрез пълномощника си - адв. С. Н. - депозира становище за недължимост на разноски, поради несвоевременното им заявяване. Прави се възражение за липса на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция поради неизвършване на процесуални действия от страна на ответника. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 668/2024 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на ЗД „Бул инс“ АД, [населено място], срещу решение № 1221 от 02.11.2023 г. по т.д. № 1283/23 г. на Софийски апелативен съд. Настоящият състав с решение № 185 от 12.11.2024 г. по т.д. № 668/2024 г. на ВКС е отменил същото, в частта, с която след отмяна на решение №114 от 09.01.2023г. по гр.д. 14477/21 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл. 432 КЗ за сумата от 30000 лв. по същество ЗД „Бул инс“АД, [населено място] е осъдено да заплати на Д. А. А. тази сума – съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020г., както и в частта за разноските, и вместо него е отхвърлил предявеният от Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Б. Г. А. против ЗД „Бул инс“АД, [населено място] иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сума от 30 000 лв. В решението липсва произнасяне по направеното в касационната жалба и поддържано в откритото съдебно заседание от 21.10.2024 г. искане за присъждане на разноски. По същество, молбата е основателна. Делото е образувано по предявен от Д. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител – Б. Г. А., осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ против ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], за сумата от 100 000 лева, претендирани като обезщетение за нанесени неимуществени вреди от смъртта на Г. Б. И. при ПТП на 01.06.2020 г. След приключване на касационното производство искът е отхвърлен изцяло. При този резултат в полза на застрахователното дружество – касатор се дължат разноски в пълен размер за всички съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За доказване на извършените разноски дружеството представя два броя договори за правна защита и съдействие пред първа и втора инстанция, преводно нареждане от 07.07.2023 г. и платежни документи за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1230 лева. Разноските са надлежно описани в представен списък по чл. 80 ГПК от 21.10.2024 г. и са в общ размер от 15910 лева. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им. Липсата на надлежно въведено от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение препятства извършването на преценка за наличие на предпоставки за присъждане на по-нисък размер на разноските в тази им част. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение