Определение № 3576 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2541/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8214 от 22.04.2026 г. на Ц. А. К. чрез пълномощника й адвокат В. М. против определение № 1545 от 26.03.2026 г., постановено по гр. д. № 944 по описа за 2026 г. на Върховния касационен съд, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Ц. А. К. за отмяна на влязло в сила решение за извършване на съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК. А. И. И. и Г. И. И. не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на ІІ г. о. е констатирал, че в молбата за отмяна и уточненията към нея не са изложени обстоятелства, които да се квалифицират по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доводът на молителката, че при избиране по кой от вариантите по СТЕ да се извърши разпределението на делбените имоти, не е съобразено, че тя притежава в съседство на предпочитания от нея вариант друг имот, не е ново обстоятелство, което да не е могло да бъде известно на молителката-съделител в процеса до приключване на устните прения по делото, нито установяват да е била налице пречка тя да се снабди с доказателства за това. Същевременно молбата за отмяна е подадена и след 3-месечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Подадена е на 08.07.2025 г., а решението на ВКС по чл.293 ГПК, чиято отмяна се иска, е постановено на 24.01.2025 г., от която дата влиза в сила - чл.296, т.1 ГПК. Узнаването от молителката за решението на ВКС след изтичане на 24.04.2025 г. на 3-месечния срок, не е от значение, тъй като от датата на постановяване на решението всяка от страните по него има възможност да се запознае с него. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е само бланкетно посочено, без да се твърди, че неистиността на документ е установена по надлежен съдебен ред. Атакуваното определение е правилно. Производството за отмяна на влязло в сила решение е извънинстанционно и е допустимо само в предвидените в закона хипотези, уредени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, всяка от които има специфично приложно поле. Ако твърденията на молителя не могат да се квалифицират под някоя от тези хипотези, то молбата за отмяна е процесуално недопустима, на основание чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК, поради непосочване на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В случая дори и с оглед доводите в частната жалба да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срок (което не отговаря на данните по делото, доколкото обстоятелствата, които се твърдят, са били известни на молителката и същата е можела да представи доказателсва за тях при висящността на спора, поради което и срокът е започнал да тече от влизане на решението в сила на 24.01.2025 г.), то същата е недопустима на основание чл. 306, ал. 1, изр. второ ГПК. Твърденията за непълно и неточно заключение на вещото лице, което е довело до постановяване на неправилно решение при формиране а реалните дялове, не могат да се квалифицират по чл. 303, ал. 1, т. 1 или т. 2 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права или пък на процесуално нарушение на съда. Твърденията за непълнота на експертното заключение, тъй като вещото лице не е изследвало подробно характеристиките на имотите (близостта им с населеното място), не е изискало и други документи, които да доведат до правилно изготвяне на експертизата и оценката на стойността на имотите, съставляват оспорване на експертизата по смисъла на чл. 200, ал. 3 ГПК. Дори и твърденията на молителката да са основателни, те са извън приложното поле на извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията, че не са отчетени доводитке на страните, че имота е в урбанизирана територия на населеното място и в съседство със собствения на ищцата имот, който ползва и обработва, като е облагороден с трайни насаждения, съставляват доводи за неправилност на влязлото в сила решение, които не могат да бъдат разгледани в производството по отмяна на влязло в сила решение. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е приложимо, когато по надлежния съдебен ред (с влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК) се установи неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. Твърдения на молителката за установяване по надлежния съдебен ред на неистинност на експертното заключение не са наведени, а съответно правилен е изводът в атакуваното определение, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е бланкетно заявено С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение