Решение № 2514 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 57/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Ц. Илиева, срещу Решение № 10687/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2003/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отменен негов отказ за започване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултати от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В", обективиран в Писмо рег. № 67-00-23-499/2 от 13.08.2025 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при произнасянето на компетентния орган. Твърди, че със Заявление с peг. № 67-00-23-499/15.07.2025 г., М. А. А. е отправил искане за анулиране на положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" по реда на чл. 56 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38/2004 г.), а първостепенният съд неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 17, ал. 18 от Наредба І-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № І-157/2002 г.), препращаща към чл. 157, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за възстановяване на правоспособност за управление на МПС. В тази връзка сочи, че редът за анулиране на положен изпит и редът за възстановяване на изгубена правоспособност за управление на МПС са различни по своята същност, като само производството по анулиране завършва с издаването на административен акт. В допълнение отбелязва, че е налице и съществена разлика в юридическите факти, визирани в хипотезите на цитираните разпоредби. Застъпва основна защитна теза за яснота на волята на заявителя, а именно - изпитът му за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" да бъде анулиран и доколкото предпоставките за удовлетворяване на отправеното искане са изчерпателно посочени в чл. 56, ал. 1 Наредба № 38/2004 г., то компетентният орган, извършвайки необходимата проверка и прилагайки относимите правни норми, законосъобразно е издал оспорения пред АД – Пловдив отказ. Противопоставя се и на заключението на първоинстанционния съд за неизпълнение от страна на административния орган на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК. В подкрепа на тезата си излага, че в случая компетентният орган не образува производство по издаване на административен акт, т.к. началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление peг. № 67-00-23-499/15.07.2025 г от М. А.. Наред с горното оспорва решаващите мотиви на съда за допуснато нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК с доводи, че заявителят ясно е изразил волята си, обективирана в разгледаното заявление, поради което за органа не е възникнало задължение за проява на процесуална активност и даване на указания на подалото заявление лице. В допълнение сочи, че съдът не е съобразил и приложеното писмо УРИ № 108000-14271/01.07.2025 г. от Областна дирекция на МВР - Пловдив, отдел "Охранителна полиция", сектор "Пътна Полиция", в което подробно са описани действията, които М. А. следва да предприеме за да му бъде издадено ново Свидетелство за управление на МПС (СУМПС). Твърди, че волята на заявителя е изразена по ясен и недвусмислен начин, а административният орган се е произнесъл в пълнота, прилагайки в цялост относимите към установените факти правни норми. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакувания индивидуален административен акт. Моли за присъждане на разноски. Ответникът – М. А. А., от гр. Куклен, област Пловдив, чрез процесуален представител адв. Д. Площаков от АК - Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменен отказ, обективиран в Писмо рег. № 67-00-23-499/2 от 13.08.2025 г. на изпълнителния директор на ИААА за започване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултати от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (МПС) от категория "В". За да постанови този правен резултат, АС - Пловдив е установил от фактическа страна, че М. А. А. е притежавал СУМПС, издадено в Република България, което по време на пребиваването на лицето в Кралство Дания е заменено с датско СУМПС. Българското СУМПС е върното в България на 02.02.2021 г. На 28.09.2022 г. СУМПС на А. е отнето от датските компетентни органи. На 09.03.2023 г. А. е призован да се яви на теоретичен и практически шофьорски изпит в срок до 06.09.2023 г., във връзка с отнемането на шофьорската му книжка. На 20.09.2023 г. СУМПС на А. е отнето поради неполагането на изпит и същото е върнато на датските органи на 12.10.2023 г. След завръщането си в Република България лицето е предприело действия във връзка с възстановяване на правата за управление на МПС и издаване на валидно българско СУМПС. С молба от 12.06.2025 г. с адресат – началникът на КАТ – Пловдив, във връзка с Писмо рег. № 67-00-23-303/1/ от 23.05.2025 г. на изпълнителния директор на ИААА, М. А. А. моли да му бъде издадено българско СУМПС. С Писмо УРИ № 108000-14271 от 01.07.2025 г., началник сектор "Пътна полиция" в Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив в отговор на молбата от 12.06.2025 г. уведомява лицето, че за издаване на ново българско СУМПС следва да се извърши подмяна на датското, съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 4 Наредба № І-157/2002 г. В допълнение е посочено, че ако лицето счита, че е загубило правоспособност за управление на МПС, поради изчерпан брой контролни точки на издаденото му датско СУМПС, съгласно чл. 17, ал. 18 Наредба № І-157/2002 г. следва да се снабди с официален документ от компетентните чуждестранни органи за това, придружен с легализиран превод на български език. Със Заявление с вх. № 67-00-23-499 от 15.07.2025 г., подадено на бланка за анулиране на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, А. е отправил следното искане: "…Моля да ми бъде анулиран изпита за придобиване на правоспособност за управление на МПС кат. "В", поради това, че СУМПС ми е отнето поради отнети контролни точки в Кралство Дания по чл. 157, за което прилагам официални документи оттам, а в същото време в системата на Автомобилна администрация фигурира, че имам в Р.България шофьорска книжка. Моля да се отрази коректно горното обстоятелство с цел да ми бъде позволено да се явя отново на изпит за придобиване на правоспособност". Към заявлението са приложени документ от Кралство Дания, писмо на началника на КАТ, декларация за обичайно пребиваване, кореспонденция с транспортните власти в Кралство Дания и пълномощни. Въз основа на заявлението е издадено обжалваното Писмо, с което органът приема, че заявителят не попада в хипотезата на чл. 56, ал. 1 Наредба № 38/2004 г. и не са налице правни основания за започване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултатите на А. от успешно положените изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В". Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба АС - Пловдив е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Развил е съображения, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1 и чл. 35 АПК, като не е изяснил действителната воля на жалбоподателя за явяване на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кат. "В". Решаващият съд е посочил, че в подаденото заявление, въпреки неправилната бланка, има индиции, че лицето изразява желание да получи възможност да се яви на изпит за придобиване на правоспособност, за да му бъде издадено СУМПС за съответната категория. В допълнение е отбелязал, че когато административният орган счете, че сезиращо заявление не удовлетворява някои изисквания на закона, той следва да уведоми заявителя по реда на чл. 30, ал. 2 АПК и да даде на лицето изричен срок за отстраняване на недостатъците в заявлението му, с предупреждение, че при неотстраняването им в срок производството ще бъде прекратено с изричен акт. Аргументиран е извод за издаване на административния акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК. По изложените съображения АС - Пловдив е отменил волеизявлението на изпълнителния директор на ИААА, с което се отказва започване на производство по издаване на заповед за анулиране на резултати от успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" по заявление на М. А. А.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на предвидената от закона форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорно е спазването на процесуалните правила от административния орган при осъществяването на властническото му правомощие. По делото е безспорно установено, че М. А. А. първоначално е притежавал българско СУМПС, което е заменено от властите в Кралство Дания с еквивалентно. След отнемане на шофьорските му права на 20.09.2023 г. от Службата за пътен контрол на Кралство Дания, поради неиздържането на контролен шофьорски изпит, на 12.10.2023 г. А. е предал свидетелство си за управление на МПС на компетентните датски власти. След завръщането си в Република България А. е предприел действия, целящи да възстановят правото му да управлява МПС и съответно издаването валидно българско СУМПС. Поради липсата на отразяване в базата данни на ИААА на обстоятелствата относно загубата на притежаваната от него правоспособност за управление на МПС, заявителят е направил неуспешен опит за записване на курс за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Със Заявление вх. № 67-00-23-499 от 15.07.2025 г., подадено некоректно на бланка за анулиране на резултати от успешно положен изпит, лицето е поискал от административния орган да се отрази загубата му на правоспособност, с цел отпадане на пречката за явяване на изпит и придобиване на нова правоспособност за управление на МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 56 Наредба № 38/2004 г. изпълнителният директор на ИААА или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато: 1) за допускане до изпит на кандидата е представен неистински документ или документ с невярно съдържание или такъв документ е представен при записването или по време на обучението му по реда на Наредба № 37; 2) кандидатът се е явил на изпит в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено по съдебен или административен ред, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето с принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, букви "а", "б", "г", "д", "е" и "ж" от Закона за движението по пътищата или с мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс; 3) кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит; 4) кандидатът е решил изпитен тест, който не е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2; 5) кандидатът е решил изпитен тест, който е предоставен за решаване от друг кандидат; 6) кандидатът не е решил самостоятелно изпитния си тест; 7) кандидатът е извършил някое от нарушенията, посочени в чл. 35а, ал. 1. В чл. 17, ал. 18 Наредба І-157/2002 г. е предвидено, че признаване и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС се допуска, ако лице, установило обичайното си пребиваване в Република България, което е притежавало българско свидетелство за управление на МПС и го е подменило с чуждестранно такова по ал. 1, т. 3, но е изгубило правоспособност поради отнемане на всички контролни точки, и чието свидетелство е отнето или обявено за отнемане, може да възстанови правоспособност на основание чл. 157, ал. 5 ЗДвП, като за това обстоятелство представи официален документ от компетентните чуждестранни органи, придружен от легализиран превод на български език. На лицето се издава ново свидетелство по реда на чл. 14, ал. 1, като при връчване на новото свидетелство за управление на МПС лицето връща чуждестранното свидетелство за управление за изпращането му на държавата, която го е издала. Аргументите на касатора досежно разликата между производството по анулиране на положен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" по реда на чл. 56 Наредба № 38/2004 г. и процедурата за възстановяване на правоспособност за управление на МПС в хипотезата на чл. 17, ал. 18 Наредба І-157/2002 г. по реда чл. 157, ал. 5 ЗДвП, макар и формално правилни, не подкрепят тезата на органа за яснота на волята на заявителя. Предвид липсата на идентичност между бланковото съдържание на подаденото заявление и волеизявлението на А., то за касационния жалбоподател е възникнало задължението за изясняване на действителното искане на заявителя. Според нормата на чл. 29, ал. 2, т. 2 АПК писменото искане, отправено до административния орган, трябва да посочва неговото естество. При неяснота относно вида на производството, което заявителят желае да инициира, той се уведомява за необходимостта да отстрани констатираните недостатъци в тридневен срок, с предупреждение, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството – Арг. чл. 30, ал. 2 АПК. В случая от данните по делото не се установява А. да е уведомен за недостатъци в подаденото от него заявление и да му е предоставен тридневен срок за санирането им. Поради неизпълнение на вмененото му от закона задължение, позовавайки се единствено на съдържанието на използваната от заявителя бланка, без да разгледа и изясни отправеното от лицето искане, органът е издал административен акт, презумирайки волята на А., което е довело до неизясняване на релевантните факти в разрез с изискването на чл. 35 АПК. Ето защо следва да бъде споделен решаващия извод на първоинстанционния съд, че административният орган в нарушение на чл. 35 АПК не е установил всички факти и обстоятелства от значение за случая, при което е постановил акта си в нарушение на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Възражението на касатора, че съдът не е съобразил и представеното писмо УРИ № 108000-14271/01.07.2025 г. на началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР - Пловдив, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 АПК, датата на започване на административното производство съвпада с постъпването на искането в компетентния орган, пред който то е подадено. В настоящия случай заявлението, с което започва процедурата по издаване на оспорения отказ е депозирано на 15.07.2025 г. От тази дата административният орган следва да обезпечи законосъобразното провеждане на процедурата за издаване на акта. В контекста на изложеното, твърденията на касационния жалбоподател, че указанията вече са били дадени с писмо УРИ № 108000-15271 от 01.07.2025 г. на началника сектор "Пътна полиция" в ОДМВР – Пловдив, в което са посочени действията, които лицето следва да предприеме, не могат да санират необходимостта от даване на конкретни указания след подаване на заявлението. Посоченото писмо предхожда сезиращия акт и не освобождава органа от задължението да предостави конкретни указания след започване на административното производство в случай, че е налице неяснота във волята на заявителя. Изясняването на фактите и обстоятелствата, които са от значение за законосъобразното разглеждане на отправеното искане, би могло да стане само в административното производство, което обуславя извод, че при наличие на хипотезата на чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро АПК, първоинстанционният съд правилно е отменил отказа на изпълнителния директор на ИААА, обективиран в писмо изх. № 67-00-23-499/2 от 13.08.2025 г. и в съответствие с чл. 173, ал. 2 АПК е наредил изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Предвид изложеното постановеният от АС - Пловдив съдебен акт следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на М. А. А., разноски в размер от 511,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение