Определение № 2403 от 19.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1744/2026 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 ГПК. Образувано е по повод заявено с молба, подадена от А. Д. С. за отмяна с вх. № 51438/17.06.2026 г. на влязло в сила решение № 75/22.05.2024 г. по в. гр. д. № 136/2024 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено Решение № 41/29.01.2024 г. по гр. д. № 1233/2023 г. на Районен съд – Ямбол, искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С влязлото в сила решение на Окръжен съд - Ямбол е потвърдено решението на РС Ямбол, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на парично задължение на молителката А. С. към „Бигбанк АС“ Естония чрез клона в България по договор за потребителски кредит от 27.05.2022г. за сумата 9 650лв. главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.10.2022г. и за сумата 157.07лв. - договорна лихва. С разпореждане № 1904 от 31.07.2026г. на Председателя на І т.о. на ВКС, връчено на молителката на 11.08.2026г ., й е указана необходимостта от внасяне на обезпечение по сметката на ВКС в едноседмичен срок в размер на 5 014.27 евро - равностоен на осъдителния диспозитив на първоинстанционното решение, потвърдено с въззивния акт като предпоставка за уважаване на искането за спиране на изпълнението. Към настоящия момент при изтеклия едноседмичен преклузивен срок, обезпечението не е внесено, а и в предходен момент молителката е заявила, че не разполага с парични средства. При тези данни молбата по чл.309,ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.309,ал.1, изр. второ ГПК, спирането на изпълнението на влязло в сила съдебно решение става при условията на чл.282, ал.2-6 ГПК, поради което молителят е длъжен да представи надлежно обезпечение за евентуалните вреди от спирането на изпълнението, което при решения за парични вземания се определя от присъдената сума. Въззивното решение се ползва с изпълнителна сила и иницииралият производството за отмяната му дължи обезпечение като гаранция, съобразно законовите изисквания за защита правата на ответника по молбата, при евентуално неблагоприятно накърняване на интересите му вследствие допуснатото спиране изпълнението на влязлото в сила решение. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.