Определение № 6668 от 31.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Доспат, подадена чрез процесуалния представител адв.Кисьов, срещу определение № 485 от 05.04.2024 г. по адм. дело № 215/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлено искането му за изменение на определение № 388 от 19.03.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, тъй като жалбоподателят Ш. Х., в чиято полза са присъдени разноските, не е представил списък по чл.80 ГПК и следователно не му се дължат разноски. Претендира се отмяна на определението със законните последици. Ответникът Ш. Х., в писмен отговор по частната жалба, чрез адв. Маринова, излага доводи за неоснователност на частната жалба и законосъобразност на определението. Претендира разноски – 200лв адв.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал.3 АПК, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано с това, че по делото са представени доказателства за реално направени от оспорващият Ш. Х. разноски /адв.хонорар и държавни такси/, които процесуално обосновано са му присъдени с оглед изхода на делото и надлежно и своевременно направеното искане в жалбата за разноски. Така постановеното определение е правилно. Присъдените на оспорващият Ш. Х. са дължими по реда на чл.143, ал.1 АПК във връзка с чл.197 и сл. АПК, а общият им размер е определен на база представените по делото доказателства за реалното им заплащане - т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК. Неоснователно се явява възражението на частния жалбоподател, че разноски не се дължат, тъй като не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК, тъй като съгласно изричната разпоредба на чл. 80 ГПК, представянето на списък с разноски най - късно до приключването на последното заседание в съответната инстанция е условие за допустимост на молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските, а не условие за тяхното присъждане. В този смисъл са и т.8 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК – „8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските; 9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Неоснователно се явява и възражението срещу присъдените разноски за проведеното частно производство пред Върховния административен съд с оглед разпоредбата на чл.226, ал.3 във връзка с чл.236 от АПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение. Претенцията на ответника Ш. Х. за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователна. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, поради и което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 от АПК,