Определение № 285 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 22804/08.12.2025 г. на касатора Прокуратурата на Република България за изменение в частта относно присъдените в полза на Н. Я. Р. съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 5512/01.12.2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 138 от 18.02.2025 г. по в. гр. д. № 2058/2024 г. на Апелативен съд – София, поправено с Решение № 524/28.04.2025 г. по същото дело, в осъдителната му част. Поддържа се, че адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника по касация, е прекомерно, тъй като липсва фактическа и правна сложност на спора, а единственото действие, извършено от адвокат М., пълномощник на ответника по касация Н. Я. Р., е изготвянето на писмен отговор на касационната жалба. Ответникът по молбата я оспорва. С определение № 5512/01.12.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на Решение № 138 от 18.02.2025 г. по в. гр. д. № 2058/2024 г. на Апелативен съд – София, поправено с Решение № 524/28.04.2025 г. по същото дело, в осъдителната му част, като касаторът е осъден да заплати на насрещната страна сумата от 3 2000 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Молбата на касатора по чл. 248 ГПК, съдържаща своевременно релевирано (доколкото препис от отговора на касационната жалба и приложенията към него не се връчват на касатора) възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, е подадена седем дни след постановяване на определението, чието изменение се претендира, и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, предпоставящо извършване на съпоставка между цената за платената адвокатска услуга и правната и фактическа сложност на делото (съобразно указанията по т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), настоящият съдебен състав намира за основателно, поради което следва да постанови определение, с което да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на насрещната страна, от 3 200 лева на 1 000 лева. При извършването на тази преценка съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав съобрази вида на производството по чл. 288 ГПК, протичащо в закрито заседание без призоваване на страните, в което не се извършва преценка по същество (а само наличието на законоустановени предпоставки за допустимост на касационно производство) и то при факти, установени още от първата инстанция, по които спор между страните не е имало в хода на процеса, и отчете както вида на извършената работа (изготвяне на отговор на касационна жалба), така и естеството на спора, сведен единствено до въпроса по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При тези мотиви състав на ВКС