Определение № 3024 от 27.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2158/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от „Авеста-92“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Л.П. за спиране изпълнението на въззивно решение №254 от 21.10.2025г., постановено по в.т.д. №308 по описа за 2023г. на Апелативен съд- Варна в частта, с която е потвърдено решение №101 от 28.02.2023г., постановено по т.д. №137/2022г. по описа на Окръжен съд- Варна в частта, с която „Авеста-92“ ЕООД е осъдено да заплати на „Клиф Инвест“ ООД сумата 61 657 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък от дължими суми по Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016г. и допълнително споразумение от 09.03.2017г. за обект „жилищна сграда в УПИ ХХI-001101.238003, кв.6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, Община Д.Чифлик, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част е осъдено „Авеста-92“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] да заплати на „Клиф Инвест“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], разликата от присъдените 61 657 лева до 94 180.20 лева с ДДС, представляваща неизплатен остатък от дължими суми по Договор за изпълнение на СМР от 04.11.2016г. и допълнително споразумение от 09.03.2017г. за обект „жилищна сграда в УПИ ХХI-001101.238003, кв.6 по плана на К.К. „Шкорпиловци“, Община Д.Чифлик, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД. Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба вх.№7697/24.10.2025г. по описа на АС-Варна, към която са приложени описаните в чл.284, ал.3 ГПК документи, вкл. платежно нареждане за внесена по сметка на ВКС държавна такса. Представено е платежно нареждане от 24.10.2025г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер от 94 180.20 лева. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума. В настоящия случай въззивното решение в обжалваната част, с която е присъдена сумата 94 180.20 лева на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят е представил доказателства за подадена в срок касационна жалба и внесено обезпечение в законоустановения размер /94 180.20лева/, поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна. Воден от горното, Върховният касационен съд