Определение № 6990 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6209/2025 г.

Производството е по редза на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Т. Д. Й. от гр. София против определение № 16040 от 12.05.2025г., постановено по адм.д.№ 12505 по описа за 2024г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3, вр. чл. 236 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба в писмено становище оспова основателността й. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - София град е постановил връщане на исковата молба Т. Д. Й. лично и като управител на „ПЕТРОЛ-1“ ООД, като е приел, че предявеният от същата иск против Национална агенция за риходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6810 лв. в резултат на недължимо платени суми – данъчни задължения, определени с незаконосъобразно издадени (нищожни) Ревизионни актове № Р-22220615001116-091-001 от 21.10.2015 г. и № Р-22061400801-001 от 02.07.2015 г., с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ е недопустим на осн. чл. 204, ал.1 АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 17, ал.6 ДОПК задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Съгласно чл. 1, ал.2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 на чл. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1. Според процесуалните правила на АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Правилно административният съд е приел, че искът, основан на твърдение за нищожност на посочените ревизионни актове е недопустим, доколкото същите не са били отменени или обявени за нищожни в производство по тяхното оспорване. Задължителният характер на обжалването по административен ред на ревизионните актове - глава деветнадесета ДОПК изключва възможността съдът по иска инцидентно да се произнесе по валидността на същите. Според чл. 156, ал.1, изр. първо ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Въпросът за валидността на ревизионните актове се разглежда само в рамките на тяхното оспорване по реда на чл. 156 и сл. ДОПК. Правилата имат специален характер по отношение на разпоредбите на чл. 145 и сл. АПК и изключват тяхното приложение. Ето защо инцидентно в хода на производството по иска за вреди компетентният административен съд не може да установи нищожност на ревизионен акт, издаден по реда на ДОПК. Като е приложил нормата на чл. 204, ал.1 АПК, съдът е постановил правилно и обосновано определение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд