Определение № 222 от 07.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5538/2015 г.

Производството е по чл.247 и чл.250 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 7064/11.07.2016 г. на Е. И. и Т. И. за допълване или отстраняване на очевидна фактическа грешка в решение № 82 от 07.07.2016 г. по настоящото дело.

Молителите поддържат, че са предявили следните искове:

1. За собственост върху целия имот – земя, изкупен паркинг и при налични сгради и за предаване владението на целия този имот и

2. Евентуално – за собственост върху целия имот – земя, саморазрушен /унищожен/ липсващ паркинг и при наличие на незаконни сгради и предаване владението на целия този имот.

Молителите считат, че с решението си ВКС не се е произнесъл по тези искове, затова искат да бъде постановено допълнително решение или да бъде отстранена очевидна фактическа грешка.

Ответниците в производството В. Н. Р. и В. В. Р. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С решение № 102 от 15.06.2015 г. по в. гр. д. № 56/2015 г. Силистренският окръжен съд се е произнесъл по два иска за собственост, предявени от Е. И. / с конституиран втори ищец Т. И. след решение по чл.304 ГПК/ срещу В. Н. Р. и В. В. Р.. Първият иск има за предмет открития паркинг, построен в поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], разглеждан като суперфициарна собственост. Този иск се основава на твърденията за упражнено от ищцата право на изкупуване на паркинга по реда на чл.33, ал.2, вр. чл.66, ал.1 ЗС, съгласно влязло в сила решение №765/14.01.2010г. по гр.д.№779/2008г. на ВКС, ІV ГО. Вторият иск има за предмет земята, представляваща поземлен имот с идентификатор 66425.514.207 по КК и КР на [населено място], закупена от ищцата с нотариален акт №35/2000г. Искът по чл.108 ЗС за този обект се основава на твърдение за последващото разрушаване на изградения върху земята паркинг, върху който ответниците са притежавали право на строеж и че това право е погасено по давност поради неупражняването му в петгодишен срок от разрушаването. Вторият иск е предявен като евентуален.

След подадена касационна жалба срещу въззивното решение е постановено определение по настоящото дело по чл.288 ГПК - № 35 от 25.01.2016 г., с което съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по главния иск, при което то е влязло в сила. Налице е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за собственост на открития паркинг.

Касационното обжалване е допуснато по евентуалния иск, а с последващо решение №82 от 07.07.2016 г. по настоящото дело въззивното решение е обезсилено в тази част и производството по този иск е прекратено като недопустимо.

При това положение следва да се приеме, че няма непълнота на решението на ВКС. Налице е произнасяне и по двата иска, с които е бил сезиран съдът, като въззивното решение по главния иск е влязло в сила след определението по чл.288 ГПК, а по евентуалния иск – обезсилено като недопустимо с решението от 07.07.2016г. Не са налице предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на решението на ВКС.

По отношение на сградите в имота искането е било за постановяване на решение, с което те да бъдат съборени на основание чл.109 ЗС. С решението на ВКС по настоящото дело е потвърдено решението на въззивния съд, с което искът по чл.109 ЗС е бил отхвърлен, така че в тази част също няма непълнота, която да бъде отстранена.

Не е налице и очевидна фактическа грешка, която да бъде отстранена по реда на чл.247 ГПК. Няма разминаване между изразената от съда воля в мотивите на атакуваното решение и постановения диспозитив. Ето защо тази молба също следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,