Определение № 802 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12482/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. М. М. срещу определение № 3554 от 07.11.2025 г. по адм. дело № 747/2025 г. на Административен съд - Велико Търново. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - полицейски орган при РУ на МВР гр. Свищов, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение АС -Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на М. М. М. против разпореждане за предупреждение от 29.01.2013 г. на полицейски орган при РУ на МВР гр.Свищов - Г. Г., с което е разпоредено на жалбоподателя М. М. да преустанови извършването на незаконосъобразни действия, изразяващи се в принуждаване на представилия се за наемател на имот, находящ се на [улица], да спре извършването на ремонтни дейности в него и да напусне обекта, на основание чл. 56 ЗМВР (отм.), с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: С протокол за предупреждение от 29.01.2013 г. Г. Г. - полицай при РУП гр. Свищов, на основание чл. 56 ЗМВР(отм.) е предупредил лицето М. М. М. да не принуждава представящата се за наемател А. Й. В. да преустанови против волята си извършваните ремотни работи в описания имот и да напусне обекта. По жалба на М. М., с определение № 116/08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 131/2016 г. на Административен съд – Велико Търново са оставени без разглеждане жалбата му против протокол за предупреждение от 29.01.2013 г. и искането му за възстановяване на срока за обжалване, както и е прекратено производството по делото. За да постанови определението си първоинстанционният съд е приел, че протоколът за предупреждение, съставен от полицейския орган не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежи на съдебен контрол. С определение № 4165 от 11.04.2016 г. по адм. дело № 4071/2016 г. на ВАС, пето отделение, е оставено в сила определението на първоинстанционния съд. Касационният съд е посочил, че законодателят не е предвидил административно оспорване на предупредителните протоколи на полицейските органи, поради което правилно жалбата е оставена без разглеждане. Посочил е, че съдебният акт на АС-Велико Търново кореспондира със закона и трайно установената съдебна практика при действието на ЗМВР (отм.) по аналогични казуси. По отношение на искането за възстановяване на срока за оспорване, касационният съд е потвърдил като законосъобразни и обосновани изводите на АС - Велико Търново, че след като за жалбоподателя не е възникнало въобще право на жалба срещу необжалваем акт, няма и процесуално право да иска да му бъде възстановен срока за обжалване. М. М. е подал нова жалба срещу разпореждане за предупреждение от 29.01.2013 г. на полицейски орган при РУ на МВР гр.Свищов е обжалвано от М. М. пред АС - Велико Търново. АС - Велико Търново с определение № 221 от 04.07.2018 г. по адм. дело № 396/2018 г. е оставил без разглеждане жалбата като недопустима. Съдът е приел, че разпореждането по чл. 56 ЗМВР (отм.) не притежава белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като подчертал също, че по този спор е налице влязло в сила определение № 116/08.03.2016 г. по адм. дело № 131/2016 г. на АС - Велико Търново. С определение № 10966 от 18.09.2018 г. по адм. дело № 10484/2018 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение е оставено в сила прекратителното определение на първоинстанционния съд. По делото е приложено и постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП гр.Свищов по сигнал на жалбоподателя от 17.02.2020 г. против Г. Г., в мотивите на което е посочено, че предупредителният протокол по чл. 56 ЗМВР (отм.) е съставен от надлежен орган във връзка с подаден сигнал и представлява мярка за превенция, като няма налице данни за образуване на досъдебно производство. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба с вх. № 4115/15.09.2025 г. на М. М. срещу протокол за предупреждение от 29.01.2013 г. на полицейски орган при РУ на МВР гр.Свищов в частта, с която на оспорващия е разпоредено да напусне обекта, с доводи за нищожност на акта. Съдът, при тези фактически установявания, правилно е приел, че жалбата е недопустима. Правилно и обосновано е посочил, че действително съгласно чл. 149, ал. 5 АПК индивидуалните административни актове могат да се обжалват безсрочно с искане за прогласяване на тяхната нищожност. В случая обаче оспореният протокол за предупреждение по чл. 56 (отм.) ЗМВР не притежава белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, както е прието с цитираните по-горе влезли в сила съдебни актове. Съдът е достигнал до правилно и обосновано заключение, че липсата на правна възможност за оспорване на акта пред съда изключва съдебната проверка, както за унищожаемост, така и за нищожност на обсъжданото полицейско предупреждение по чл. 56 ЗМВР (отм.). Следва да се коригират изводите на съда във връзка с обжалваемостта на разпорежданията на полицейските органи, издадени на основание действащата правна разпоредба на чл. 64 ЗМВР, независимо, че не се отразяват на крайния резултат. Действително разпорежданията на полицейските органи по чл. 64, ал. 1 ЗМВР подлежат на съдебен контрол, съгласно чл. 64, ал. 7 АПК, но тези фактически и правни обстоятелства не са относими към настоящия правен спор с оглед характера на акта, предмет на делото и изводите за неговата необжалваемост на основание чл. 159, т. 1 АПК. Актът, предмет на делото не представлява полицейско разпореждане по смисъла на чл. 55 ЗМВР (отм.), който всъщност кореспондира с действащия текст на чл. 64, ал. 1 ЗМВР. Протоколът за предупреждение е акт по чл. 56 ЗМВР (отм.) и по своята правна характеристика кореспондира с протокола за предупреждение, съставян от полицейските органи на основание действащата норма на чл. 65 ЗМВР, който също не подлежи на съдебна проверка, съгласно трайната съдебна практика по такива казуси. Поради това съдът неправилно е обсъждал приложението на правилата по чл. 64, ал. 1 - 7 ЗМВР в контекста на спора за правното естество на обжалвания частично протокол за предупреждение. На следващо място, доводите в жалбата и в частната жалба за обжалваемост на обсъждания протокол за предупреждение, включително в частта, в която е посочено, че на частния жалбоподател е разпоредено да напусне обекта, са били предмет на обсъждане и са отхвърлени с влязлото в сила определение № 116/08.03.2016 г., постановено по адм.д.131/2016 г. на Административен съд – Велико Търново, съответно са преклудирани и няма основание за преразглеждането им. След като с влязъл в сила съдебен акт съдът се е произнесъл налице ли е годен за обжалване административен акт и относно допустимостта на оспорването му по съдебен ред, не е налице правна възможност за следващо самостоятелно частично обжалване на същия акт с доводи за нищожност. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,