Определение № 5358 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4668/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от М. Д. Н. от гр. Варна, чрез представител по пълномощие – адв. А. Димов от Адвокатска колегия – Варна, против Определение № 3785/26.03.2026 год., постановено по административно дело № 878/2026 год. по описа на Административен съд – Варна. С оспорения съдебен акт е оставено без уважение искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2206201/12.03.2026 год., издадена от командир на отделение към РУ 04 при ОДМВР – Варна. В частната жалба е заявено твърдение, че оспорения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, доколкото, според оспорващия са налице трудно поправими вреди за жалбоподателката, за което по делото са представени писмени доказателства – трудов договор, от който е видно, че същата е призовкар към ЧСИ. В този смисъл, предварителното изпълнение на ЗППАМ препятства възможността за осъществяване на трудовите задължения на лицето, като е допълнено и с твърдението, че се ограничава и възможността за полагане на грижи и за детето й. В този смисъл и в уверение на така заявените твърдения, оспорващият е посочил, че по делото са представени писмени доказателства – разпечатка от Гаранционен фонд, удостоверение за раждане и договор за наем. Заявено е и наличието на ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК, а именно – служебното възстановяване на регистрацията на МПС. С оглед така заявените твърдения е посочено, че визираните последици представляват вреди, а обстоятелствата, на които се позовава молителката в искането, съставляват нови по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът – командир на отделение към РУ 04 при ОДМВР – Варна, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 878/2026 год. пред Административен съд – Варна е образувано по повод жалба от М. Н. против ЗППАМ № GPAM-2206201/12.03.2026 год., издадена от командир на отделение към РУ 04 при ОДМВР – Варна. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против М. Н. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 12.03.2026 год. в [населено място] по [улица]до ж.п. прелез в посока гр. Девня управлява лек автомобил марка „Дачия Сандеро“ с рег. № [рег. номер], собственост на фирма „Верон-70“ ООД, като автомобила е с прекратена регистрация от 09.12.2025 год., с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Така постановената ЗППАМ е оспорена от М. Н. пред Административен съд – Варна. В жалбата, инициирала първоинстанционното производство е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Като фактически основания за така заявеното искане е посочена възможността за настъпване на непоправими вреди и пропуснати ползи в патримониума на жалбоподателката, доколкото ще бъде уволнена поради невъзможността да изпълнява трудовите си задължения като призовкар, като по този начин ще бъде лишена и от доходи, което ще препятства издръжката на сина й. В подкрепа на тези твърдения са приложени и писмени доказателства – удостоверение за раждане на синът й Д. Н., трудов договор, договор за наем, справка от Гаранционен фонд за валидна застраховка „Гражданска отговорност“. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 3785/26.03.2026 год. по адм. дело № 878/2026 год. по описа на съда, с което е оставил без уважение искането на М. Н. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-2206201/12.03.2026 год., издадена от командир на отделение към РУ 04 при ОДМВР – Варна. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 12.03.2026 год., около 18:08 часа, в резултат на извършена полицейска проверка, против М. Н. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 804099/12.03.2026 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация от 09.12.2025 год. На 13.03.2026 год. в 13:40 часа, собственикът на лекия автомобил – „Верон – 70“ ООД е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил с рег. № [рег. номер] с покритие от 13:55 часа на 13.02.2026 год. до 23:59 часа на 12.03.2027 год. От приложената по делото справка АИС-КАТ-Регистрация е видно, че лекият автомобил „Дачия Сантеро“ с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация, считано от 05:18 часа на 09.12.2025 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като е отразено и обстоятелството, че считано от 13:40 часа на 13.03.2026 год., регистрацията на МПС е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната служебна справка се установява, че управлявания от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 09.12.2025 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка АИС-КАТ-Регистрация се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 13:40 часа на 13.03.2026 год., служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези нови фактически обстоятелства са възникнали след полицейската проверка и съставянето на АУАН, както и след постановяване на ЗППАМ, но не са взети предвид от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателката М. Н. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,