Определение № 120 от 06.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 214/2015 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Върховният касационен съд се произнася по допустимостта на молбата на М. Х. А. от [населено място], Бургаска област за отмяна на влязлото в сила решение №1517 от 01.07.2007г., постановено по гр.д.№817/2007г. по описа на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение. С атакуваното касационно решение е отменено въззивно решение № ІІ-176 от 24.07.2006г. по гр.д.№469/2005г. по описа на Бургаския окръжен съд и вместо него е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Х. А., Ф. Х. Р., Е. Х. Х. и Х. А. М. против О. Х. О., С. А. А., М. А. Х. и А. А. К. иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено, че О. Х. О., А. Х. О. /починали на 22.06.1995г./ и М. Х. А. /починал на 23.06.1990г./, в качествто им на наследници на Х. О. М. /починал на 22.02.1926г./, към момента на образуване на ТКЗС-П. през 1958г. са били собственици на подробно описаните в решението земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], Бургаска област. Отмяната се претендира на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като в молбата се сочат и са приложени като нови доказателства-преписи от актове за гражданско състояние, които молителят твърди, че е открил на 08.07.2014г. Молбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, като подаването и е в сроковете по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, съобразно твърденията на молителя относно възможността да се снабди с новите доказателства. Страната е внесла държавна такса и са връчени преписи от молбата. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците са депозирали писмени отговори на молбата за отмяна, като са изложили доводи за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна. Поради гореизложеното, молбата е формално допустима. Въпросът нови ли са представените писмени доказателства и имат ли съществено значение за делото е такъв по същество на произнасянето. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,