Определение № 211 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2194/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Частно гр.д.№ 2194 от 2016 г. на ВКС е било образувано по частна жалба на Ц. Н. Д. срещу определение № 179 от 12.04.2016 г. по ч.гр.д.№ 900 от 2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. С определение № 153 от 02.06.2016 г., настоящият състав на ВКС, ГК, Първо отделение е потвърдил обжалваното от Ц. Н. Д. определение от 12.04.2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. С молба вх.№ 4898 от 21.06.2016 г. пълномощникът на ответницата по частната жалба Ц. Д. Г. е поискал ВКС да допълни определението си от 02.06.2016 г. в частта за разноските като й присъди разноски за отговор на частната жалба в размер на 360 лв. В писмен отговор от 11.07.2016 г. Ц. Н. Д. оспорва молбата за допълване на определението. Настоящият състав на ВКС счита, че молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /ответница по частната жалба/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК /определението на ВКС е постановено на 02.06.2016 г., а молбата е подадена на 21.06.2016 г./. По същество, молбата е частично основателна: С определение № 153 от 02.06.2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. по същество е оставена без уважение подадената от Ц. Н. Д. частна жалба. Поради това и съгласно чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените по делото разноски. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по тези разноски, поради което следва да допълни определението си. Видно от представените по делото договор за правна помощ и съдействие от 12.05.2016 г., ответницата по частната жалба Ц. Д. Г. е направила разноски по настоящото дело: заплатила е адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 360 лв. В отговора на частната жалба от 16.05.2016 г. е поискала тези разноски да й бъдат заплатени от частния жалбоподател и е представила списък за разноските. Неоснователно е възражението на ответника по молбата Ц. Д., че тези разноски не следва да се присъждат, тъй като те вече били изплатени. Видно от представените от него изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение, предприето е принудително изпълнение за събиране на разноските, които са били присъдени във въззивното производство и в производството по ч.гр.д.№ 900 от 2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. Разноски по настоящото частно гражданско дело не са били присъждани и съответно за събирането им не е предприето принудително изпълнение. Неоснователно е и възражението, че разноските не следва да се присъждат, тъй като не били изпълнени изискванията на чл.80 ГПК. Видно от намиращият се на лист 10 от делото списък, молителката Ц. Г. своевременно /още с подаване на отговора на частната жалба/ е представила списък на направените от нея разноски за адвокат по настоящото дело. Основателно е обаче искането на Ц. Д. да се присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на молителката Ц. Г.. В чл.7, ал.1, т.7, чл.7, ал.4 и чл.11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за изготвяне на отговор на частната жалба по настоящото частно гражданско дело е предвидено адвокатско възнаграждение в размер на 1/3 от 300 лв., но не по-малко от 200 лв. Поради това постановеното на 02.06.2016 г. определение на ВКС, ГК, Първо г.о. по ч.гр.д.№ 2194 от 2016 г. следва да бъде допълнено, като на молителката Ц. Г. бъдат присъдени разноски за адвокат по това дело в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение