Решение № 3784 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 681/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 85, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на А. Б. С., гражданка на Руската федерация и на И. А. С. – малолетен, действащ чрез А. Б. С. – майка, и двамата чрез адвокат Л. Георгиева, против Решение № 32368/03.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4453/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Б. С., гражданка на Руската федерация и на И. А. С. – малолетен, действащ чрез А. Б. С. – майка срещу Решение №2733/27.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което е отхвърлена молбата им за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи, че съдебният състав формално е мотивирал решението си, че не е обсъдил всички наведени от жалбоподателите възражения, нито представените доказателства, не е изяснил фактическата обстановка в цялост и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Направено е възражение, че съдебният състав не е обсъдил обстоятелството, че А. С. съпруг и баща на касаторите е член на „Чувашки дипломатически съвет-Волжка България“, която е определена от руското законодателство за терористична организация и в този смисъл, счита, че доводите на съда, че С., в частност, а от там и на цялото семейство не са застрашени от преследване, са неправилни. Посочено е, че А. С. е не само член на организацията, но е и лице определено за консул в Естония. Излага възражения, че съдебният състав не е обсъдил призовките приложени към преписката, същите са от 2023 г., месец юни, юли и август, когато вече е бил активен член и публично обявена личност в организацията и са в качеството му на заподозряно лице. Отбелязани са общи доводи за законодателството в Русия, за гражданските свободи, човешките права и заведени дела. Твърди още, че съдебният състав не е обсъдил и възражението, че не е приложен индивидуален принцип при вземане на решение за предоставяне или отказ на международна закрила. Сочи се още, че не са били защитени интересите на И. С., като дете на родители, членуващи в терористична организация. Счита, че са налице всички предпоставки А. С. и И. С. да бъдат определение като „бежанци“ по см. на чл. 2, б. „г“ от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.декември 2011г. предвид активната гражданска позиция на А. и А. С.. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора. Касаторите се представляват от адв. Георгиева. В съдебно заседание касаторите подържат касационната жалба и излагат твърдения, че при евентуално връщане в Руската Федерация има възможност да бъдат наказателно преследвани. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез юрк. Хичовски, в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представя актуална справка относно Руската Федерация с рег. № МД-02-29/30.01.2026 г. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Б. С., лично и в качеството си на родител на И. А. С., граждани на Руска федерация, срещу Решение №2733/27.03.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.8 и чл.9, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е установил от фактическа страна, че А. С. е рускиня по народност, вероизповедание [вероизповедание], не е имала проблеми заради етническата си и религиозна принадлежност. Напуснала Русия през месец февруари 2022г. легално със автобус до Естония през Беларус. Установено е, че от 2019г. съпругът и А. С. има бизнес в Естония, като половин година живеел Естония и половин година престоявал в Русия. Преди да напусне Русия живеела в гр. Чебоксара, Република Чувашия, там живеели и продължават да живеят нейни роднини. От приложения по делото протокол за проведено интервю рег. №УП23723/09.10.2024г. съдът установил още, че С. е декларирала, че не е имала проблеми с официалните власти в страната си на произход. Установено е, че не е членувала в политическа партия, не е била арестувана и/или осъждана, както в Русия, така и в друга държава. Не е била жертва на насилие и към нея лично не са били отправяни заплахи. Не е била и член на въоръжена групировка. Пак от заявеното от молителката по време на интервюто съдът възприел, че единствената причината да напусне Русия със семейството си е да подкрепи бизнеса на съпруга си в Естония. Първоинстанционният съд установил още, че в Естония им отказана закрила на нея и на съпруга ѝ. Анализирайки подробно бежанската история на чужденците на база даденото от С. интервю в хода на производство пред административния орган, както и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на А. С. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - тя не е имала проблеми с властите, които да обосновават у нея основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденката не е бил лично преследвана в Руска федерация, не и е било оказвано насилие, не е била задържана или арестувана, не е било възбуждано срещу нея съдебно дело (процес) и не е била осъждана в Русия и легално е напуснала страната, поради което не са налице основания на същата да бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Решаващият съд мотивирано е отхвърлил въведените твърдения за предполагаемо преследване, като е посочил, че предвид липсата на конкретни данни, жалбоподателката само хипотетично предполага, че публикациите в интернет няма да се харесат на управляващите в Русия и на това основание ще бъде „преследвана“, в частност ще бъде задържана и репресирана, в случай че се завърне в страната си на произход. В обобщение съдът е извел извод, че декларираната от А. С. причина да напусне Русия е лична и е извън обхвата по ЗУБ, касаещ разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ, предвид което, търсещата закрила и детето ѝ не отговарят на изискванията за предоставяне на статут на бежанец. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на А. С. и детето И. С. на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в държавата му по произход - Руска федерация в случай на въоръжен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Самата чужденка не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. За да обоснове доводите си във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният съд се е позовал на разпоредба на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, както и на Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 но СЕС, както и на представената по делото справка за актуалното положение в Руска федерация вх. № 02-69/29.01.2025г. Въз основа на нея съдът е обосновал извод, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаването на върховенството на закона и налагане на демократични порядки, обстановката в Русия, не може да се определи като въоръжен конфликт. От цитираната справка ставало ясно, че не е налице информация която да сочи за влошаване на обстановката там, достигаща границите на безогледното насилие в границите на руската федерация. По отношение на детето И. А. С. АССГ е съобразил принципът за "най-добрия интерес на детето", Конвенцията за правата на детето на ООН, Закона за закрила на детето и Директива 2011/95/ЕС, и е извел, че принципът не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени в ЗУБ или правото на ЕС. От друга страна съдът се е мотивирал с разпоредбите на Конвенцията, като е посочил, че предотвратяването на разделянето на семейството и запазването на неговото единство са важни съставни части от системата за закрила на детето и се основават на правилото, предвидено в член 9, § 1, което изисква „детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато ... такова разделяне е необходимо за най-добрите интереси на детето". Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касаторите и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи Правилно съдът, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, е приел, че не са налице материалноправните основания за предоставяне статут на бежанец на касационните жалбоподатели, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно тази разпоредба статут на бежанец в Република България (РБ) се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от А. С. фактически твърдения не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието ѝ да се завърне в държавата си по произход. В същност подържаните твърдения през целият период на административното и съдебното производства се свеждат до опасения за съпруга А. Ю. С. и неговата деятелност. Тук следва да бъде отбелязано, че с Решение № 11556/17.11.2025 г. на ВАС постановено по адм. дело № 8243/2025 г. въпросът за предоставянето на бежански или хуманитарен статут на А. С. е окончателно решен като е отклонена молбата му за закрила. В тази връзка следва да бъде посочено, че всички касационни доводи, свързани с А. Ю. С. са вече били разгледани и обсъдени /преклудирани/, поради което не подлежат на нова оценка в настоящето производство. Правилно административният съд е приел, че действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващата липсват. Причините за напускане на страната на произход имат единствено личен и икономически характер свързан със започване на бизнес от съпруга. Видно от протокола от проведеното интервю, жалбоподателката сочи, че е напуснала Руската федерация легално, за да подпомага семеен бизнес в Естония. Твърденията за наличие на критични статии в интернет пространството, от които би могло да последва преследване, касационният състав цени като неубедителна защитна теза, предвид липсата на доказателства за брой, дата на публикуване и характер на критиката, а от там и за реални заплахи от страна на властите или трети лица в държавата по произход. Правилен е крайният извод на административния съд за напускане на Руската федерация по икономически причини, каквито кандидатът излага в проведеното с него интервю. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на А. Б. С. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства – смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ предвижда, че тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността ѝ като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от Руската федерация поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденката да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето и, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Руската федерация и бежанската история на жалбоподателката сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. Обоснован е и изводът на първоинстанционният съд за липса на предпоставки по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, което се и потвърждава от служебно известното на съда Решение № 11556/17.11.2025 г. на ВАС постановено по адм. дело № 8243/2025 г. Правилни са и съжденията на АССГ относно детето И. С.. От една страна за родителите, а от там и за детето, не са налице предпоставки за уважаване на молбата за закрила по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес. В процесния случай не би могъл да се направи по какъвто и да било начин обоснован извод, че поддържането на лични контакти на И. С. с неговите родители е против интересите на детето. Напротив, интересите на децата налагат и обуславят това обстоятелство. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията за правата на детето държавите - страни по конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е необходимо за висшите интереси на детето. Приложено към конкретния казус налага извода, че „висшия интерес на детето“ е да бъде при биологичните родители, при което ще получи най-адекватна закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси (чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето). В този смисъл са и изводите от представения по делото социален доклад. Неоснователно е възражението, че съдебният състав формално е мотивирал решението си, че не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя възражения, нито представените от него доказателства, не е изяснил фактическата обстановка в цялост и не е направил задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Напротив противно на твърдяното от постановеният съдебен акт е видно и безспорно се установява, че решаващият съдебен състав е изяснил безпротиворечиво установената фактическа обстановка, обсъдил е всички възражения на жалбоподателя и се и произнесъл изрично и конкретно по тях и с оглед на което е извел своите изводи и заключения. Видно от съдебното решение е, че съдът е обсъдил и е изложил мотиви относно автономната република Чувашия, като част от границите на Руската федерация и е разгледал нейния правен статут, предвид принадлежността на молителката към чувашкия народ. Съдът също така е разгледал и се е произнесъл във връзка с твърденията за съпричастност към организация „Чувашки дипломатически съвет“, опозиционно настроена на властта в Русия и е в списъка на терористичните организации. Вярна е информацията, че организацията „Чувашки дипломатически съвет-Волжка България“ е обявена от законодателството на Руската федерация за терористична, но няма доказателства и не се установява, че първо С. да е член на организацията и второ поради членството си в нея самата тя да е или би била в бъдеще субект на някакви санкции, репресии и насилие от властите. Поради което и твърденията и, че ако се завърне в Руската федерация ще бъде изложена на преследване остават недоказани. Членството в организация само по себе си не доказва и не означава, че личността на оспорващата е била обект на службите за сигурност и ред или местните власти. Самото членуване в тази организация не е достатъчно основание, само въз основа на това и поради него, да се иска и получи международна закрила. Най-после следва да бъде отбелязано, че С. е напуснала легално Русия без да има проблеми с властите. Неоснователно е твърдението, че съдебният състав не е обсъдил и възражението, че не е приложен индивидуален принцип при вземане на решение за предоставяне или отказ на международна закрила. Видно и от административния акт и от постановеното съдебно решение е, че и административният орган и решаващият съд се издали и мотивирали своите актове само и единствено на основание личната, конкретна и индивидуална бежанска история на А. С. и И. С. такава каквато тя е установена в производствата и на база нейното лично положение. Не е съществено нарушение необсъждането от съда на представените с първоинстанционната жалба призовки. Първо същите не са представени в превод на български език и второ те не касаят А. С. и И. С.. Във връзка с отбелязани общи доводи касаещи законодателството в Русия относно гражданските свободи, човешките права и заведени дела следва да се посочи, че това са общи, бланкетни мотиви, основаващи се на ноторно известни факти, без да се посочват лични моменти в твърденията и индивидуално засягане от тях. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение