Определение № 12183 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Булекопак“ АД, против определение № 15750/30.08.2024 г. постановено по адм. дело № 8258/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на оспорваното определение, при наличие на основания по чл. 209, т. 3 АПК. Срещу същият съдебен акт е постъпила и частна жалба и от „Екобулпак България“ АД, в която също са изложени оплаквания за незаконосъобразно постановено определение от административния съд, както неоснователен в тази връзка отказ, първостепенният съд да спре изпълнението на решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен Общински Съвет. Искането от частните жалбоподатели е да се отмени, определението на първоинстанционния съд, с което се прекратява производството по адм. дело № 8258/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Има искане от „Екобулпак България“ АД за отмяна на определението и в частта, с която е оставено без разглеждане искане за спиране на предварително изпълнение на решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен Общински Съвет. В срока по чл. 232 АПК по двете частни жалби са постъпили писмени отговори от ответната страна – Столичен общински съвет. Поддържат се становища за неоснователността им и се иска съдебния акт на АССГ да бъде оставен сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230 от АПК от надлежни страни, за всяка от които оспорваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. Жалбоподателите са оспорили решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен Общински Съвет за определяне на условията, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община, взето на основание 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Административният съд в обжалваното определение приема, че оспорваното пред него решение нямало характер на индивидуален административен акт. Съдът е приел, че решението на СОС е междинен акт, във връзка с който следва да се съобрази кметът на СО при сключването на договори с изпълнители по разделно събиране на отпадъци, както е приетото решение. Решението на Общинския съвет, уреждало единствено реда, условията и изискванията за сключване на договора, което да се осъществи чрез провеждане на конкурс. Съдът приема, че с оспорваното решение се открива конкурсна процедура, за провеждане на която следва да се спазват правила, разписани в приложение 1 и 2. Решението на общинския съвет, с което се определят правилата за сключване на договора за разделно събиране на отпадъци, определят се минималните изисквания и условията към кандидатите, не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове. То няма самостоятелно правно значение, а е част от конкурсната процедура, която ще се развие, поради което попада в изключенията по чл. 21, ал. 5 от АПК и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и не е годен за обжалване административен акт. Решението уреждало единствено реда, изискванията и условията за сключване на договор, което да се осъществи чрез провеждане на конкурса. Съдебен контрол върху такъв акт бил възможен в производство по оспорване на крайния, финализиращ производството индивидуален административен акт, а именно - решението, с което се определя кандидатът, избран за сключване на договора. Приемайки, че липсва годен предмет на оспорване, първоинстанционният съд е оставил жалбите без разглеждане и прекратил производство. И двамата частни жалбоподатели обжалват прекратителното определение с оплаквания, че всеки от тях има правен интерес да оспори решението на СОС, по причина, че всеки от тях отговаря и притежава съответното разрешение по разделно събиране и обработване на отпадъци. Самото решение неправилно е прието от административния съд да е част от конкурсна процедура. В подкрепа на това се сочи, че правното основание по чл. 20, ал. 1 от ЗУО не предвижда провеждане на състезателна процедура. Развива се оплакване за приемане на решение на това правно основание извън компетентността на СОС. Частните жалбоподатели не са съгласни с изводите на първоинстанцинния съд, че оспорваното решение не било краен по характер административен акт. Решението на СОС създавало нормите на разделно събиране и обхвата на системите за разделно събиране на територията на Столична община както за отпадъците от опаковки, така и за отпадъчните материали от хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло, които ще бъдат включени в договорите между кмета на СО и организациите по оползотворяване по начина, по който са приети от СОС. В частните жалби на двете дружества се твърди, че приетото и оспорвано решение на СОС е общ административен акт, което не лишава оспорващите от правен интерес по оспорването му, предвид спецификата на дейността, която осъществяват. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбите на частните жалбоподатели срещу решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет, оставил е без разглеждане искането на жалбоподателя „Екобулпак България“ АД за спиране на предварително изпълнение на посоченото решение. За да се произнесе в посочения смисъл и да достигне до този правен резултат Административен съд София – град е констатирал, че решение № 389 от 25.07.2024 г. на Столичен общински съвет е прието на основание чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във връзка с чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО. Въз основа на относимите правни норми съдът е преценил, че СОС е издал своето решение в съответствие с правомощието си да приема решения, които да определят реда и условията, при които кметът на общината може да сключва договори за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО. Съдът е приел, че посоченото решение на СОС не носи белезите на административен акт, който да подлежи на съдебен контрол. Административният съд приема, че процесното решение на СОС не регулира правоотношения по провеждането на конкурс, а дори да предвижда условия по провеждането на конкурс – не е финален административен акт. Съдът се е мотивирал, и че решението не засяга пряко права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и не създава права или задължения за неопределен брой лица. Изводът е обоснован от предвиденото в чл. 20, ал. 1 от ЗУО. Определението е недопустимо. Редакцията на нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗУО към датата на издаване на решението на СОС, оправомощава кмета на общината, да организира изпълнението на задълженията си за участие в системите за разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6, като сключва договори при условия и ред, определен с решение на общинския съвет. Следователно кметът ще изпълни посочените нормативни задължения след сключване на предвидените в закона договори, от които именно ще следват определени правни последици за изпълнителите, последните ще настъпят и предвид договореното по реда на ЗУО. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение, ведно с приложенията към него, не притежава белезите на административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Видно от съдържанието на решението ведно, с приложенията към него (Приложение № 1 и Приложение № 2) се касае съответно до организиране на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки и отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло, както определяне на условия, ред и минимални изисквания за сключване на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Следователно, с обжалвания административен акт се уреждат условията и реда за сключване на договорите, касаещи разделно събиране по чл. 19, ал. 3, т. 6 от ЗУО, т. е. имат отношение към съдържанието на волеизявлението на възложителя, насочено към договаряне на определени клаузи в съглашението. По тази причина преценката дали актът подлежи на оспорване по съдебен ред по АПК, задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално в случая дали има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, за което се излагат съображения от двамата частни жалбоподатели. Процесното оспореното решение на СОС има белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е издаден от административен орган, посочен в § 1, т. 1 АПК, има еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, касаещи предметния обхват на договори за организиране на система за разделно събиране на отпадъци от отпадъчни материали: хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло от домакинствата, административните, социалните и обществените сгради, заведенията за обществено хранене, търговските обекти и обектите за отдих, забавления и туризъм на територията на Столична община. Решението на СОС засяга правата и законните интереси на дружествата, защото дава дефиниция на изискванията и параметрите на поставените условия за стартиране на конкурс за организиране на система за разделно събиране на отпадъци, включително и за сключване на договор, на който минималните изисквания са посочени в Приложение № 1. В този смисъл, след като на основание чл. 81 от ЗУО дружествата жалбоподатели са материално правно легитимирани да извършват дейности като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, то следва да има и процесуално право на защита пред съд. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че решението на СОС е властническо волеизявление, което има административноправен характер. В това си качество общинският съвет действа като административен орган, независимо че от волеизявлението му ще настъпят и гражданскоправни последици свързани със сключване на договор. Поради посочената негова особеност то ще подлежи и на съдебен контрол по реда на АПК от дружеството жалбоподател. С нормата на чл. 45 от ЗМСМА всъщност изрично се предоставят на областния управител и на кмета на общината правомощия да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, включително чрез оспорване пред административен съд, без това да засяга, ограничава или да изключва общото правото на оспорване на засегнатите лица. Този извод се потвърждава и от общото правило на чл. 45, ал. 12 от ЗМСМА, съгласно който за неуредените въпроси по издаването, оспорването и изпълнението на актовете на общинските съвети и кметовете се прилагат правилата за административното производство, установени със закон. С оглед на горните съображения, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният административен съд е следвало да разгледа по същество жалбите на „Булекопак“ АД и „Екобулпак България“ АД на основание правилото на чл. 182а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) АПК, съдът е следвало да разгледа делото в състав от трима съдии, което той не е сторил. На това основание обжалваното определение е недопустимо, предвид неизпълнение на задължението на съда, съобразно предвиденото в чл. 182а от АПК, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния административен съд за ново разглеждане на правния спор от законен съдебен състав. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,