Определение № 154 от 15.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1829/2012 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал.5 НПК. Постъпила е частна жалба от В. Х. С. срещу определение № 31 от 27.08.2012 г, по ВНОХД № 723/12 по описа на Окръжен съд, Бургас, с което е върната депозираната от жалбоподателя касационна жалба срещу въззивното решение по цитираното наказателно производство. С частната жалба се навеждат аргументи за незаконосъобразност на въззивния акт и се иска неговата отмяна и произнасяне на касационната инстанция, по реда на Гл. 23 НПК. Прокурорът от ВКП изразява становище, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: С решение, по ВНОХД № 723/12, Бургаският окръжен съд като въззивна инстанция е потвърдил присъда № 899 от 11.05.12 г на Районен съд, Бургас, по НОХД № 4585/11, с която подсъдимият В. Х. С. е признат за виновен и е осъден, за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, на две години „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от четири години. Съгласно чл. 346, т. 2 НПК, по касационен ред могат да бъдат обжалвани само новите присъда на окръжния съд като въззивна инстанция, извън тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на основание чл. 78 а НК. В действащия НПК не е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване на решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, поради което законосъобразно окръжният съд е върнал касационната жалба срещу въззивното решение. В настоящата хипотеза осъденият разполага с процесуалната възможност да поиска произнасяне на ВКС, по реда на Гл. 33 НПК, а подадената от него касационната жалба би могла да се третира като искане за възобновяване и да инициира процедурата по възобновяване, в рамките на която може да се преценява законосъобразността на влезлия в сила въззивен акт. По изложените съображения, ВКС намери, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, І НО,