Определение № 330 от 06.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2967/2014 г.

Образувано е по частна жалба на Н. В. А. срещу разпореждане от 14.03.2014 г., постановено по гр. д. № 697 /2013 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о., с което на основание чл.404,ал.1,т.1 ГПК е постановено да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение, в полза на Всестранна кооперация „Съгласие” – [населено място] против Н. В. А. от [населено място], [община], за предаване на владението върху недвижим имот, намиращ се в [населено място]: закрит склад с метална носеща конструкция със застроена площ 306.25 кв.м., намиращ се в парцел 32 (ХХХІІ) с посочени като граници съседи, оцветен в червен цвят върху приложението към приетото по делото заключение на СТЕ, неразделна част от въззивното решение. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. не е съобразено с със съдебно решение от 14.07.2008 г. на ВКС, V г.о., в мотивите на което на стр.3 е прието, че посочен протокол на ОС на правоимащите не произвежда вещноправен ефект, както и че е незаконосъобразно и несправедливо издаването на изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително решение. Насрещната страна Всестранна кооперация „Съгласие” – [населено място] твърди в писмен отговор, че жалбата е недопустима, евентуално неоснователна, т.к. чл.404,ал.1,т.1 ГПК предвижда допускане на предварително изпълнени по невлязло в сила осъдително решение и че явното противоречие с посочено решение на ВКС по друго дело между страните няма значение за законосъобразността на обжалвания акт. Настоящият състав намира частната жалба за допустима, т.к. е подадена в срока за обжалване от страна по въззивното дело срещу подлежащо на обжалване определение, което частният жалбоподател има правен интерес да обжалва, и частната жалба е редовна. Частната жалба е неоснователна, т.к. видно от гр. д. № 697 /2013 г. на В. (приложено по гр.д. № 2968 /2014 на ВКС, І г.о.) въззивният съд е спазил предвидените в закона предпоставки за издаване на изпълнителен лист, които е посочил в мотивите на разпореждането си, към които настоящият състав може да препрати на основание чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК и т.к. липсват пречки за издаване на изпълнителен лист. В чл.404,ал.1, т.1 ГПК изрично се предвижда, че подлежат на принудително изпълнение невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Такова е и въззивно решение № 505 /15.11.2013 г. по гр.д. № 697 /2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е уважен иск на Всестранна кооперация „Съгласие” – [населено място] против Н. В. А. с правно основание чл.108 ЗС за процесния склад, за който е издаден изпълнителен лист. Т.е. невлязлото в сила въззивното решение е годно изпълнително основание. Спазени са и изискванията на чл.405 ГПК – обжалваното разпореждане е постановено по писмена молба на Всестранна кооперация „Съгласие” – [населено място], видно от мотивите на обжалваното разпореждане, въззивният съд е проверил и установил наличието на предпоставки за издаване на изпълнителен лист, които са налице, поради което обжалваното разпореждане е законосъобразно. Доводите на частния жалбоподател за противоречие на изводите на въззивния съд с мотивите в решение на ВКС по друго дело между страните и че е несправедливо издаването на изпълнителен лист по невлязло в сила осъдително решение не са предвидени като процесуални пречки за издаване на обжалваното разпореждане, т.е. са без значение за неговата законосъобразност. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора частният жалбоподател няма право на разноски, а на насрещната страна следва да се присъдят направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. По направеното в частната жалба искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл.282,ал.2 ГПК компетентен да се произнесе е съставът на ВКС, разглеждащ подадената касационна жалба срещу това решение, по която е образувано гр.д. № 2968 /2014 г. на ВКС, І г.о., на когото молбата за спиране следва да се докладва. С оглед изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав