Решение № 13444 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2015 г.

Решение № 13444 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 611/24.03.2015 г. по адм. д. № 3072/2014 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Йълмаз Сейрула Садула не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионен акт № 261401651/18.07.2014 г., изменен с решение № 1013/13.10.2014 г. на касатора в частта за установени задължения на Йълмаз Сейрула Садула за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. от 2 856, 30 лв на 1 085, 04 лв. и прилежащи лихви от 1 990,42 лв. на 756,11 лв., както и в частта на допълнително установени задължения по КСО и ЗЗО, а именно: ДОО за 2007 г. от 2 513,40 лв. на 1178,60 лв., лихви от 2 941,18 лв. на 1 379,20 лв., ЗО за 2007 г. от 849,60 лв. на 398,40 лв., лихви от 592,02 лв. на 2777,61 лв., ДЗПО - УПФ за 2007 г. - от 708,00 лв на 332,00 лв. и лихви от 828,50 лв. на 388,51 лв. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Сумите, за които е прието от ревизиращия орган, не са с неустановен произход, което се доказва от приобщените фактура № 5/3.12.2005 г., вноски бележки, сключен договор за заем и разпитаните свидетели по делото. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК няма обратно действие и не може да служи за основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 ДОПК преди влизането й в сила. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че сумите, постъпили по банковата сметка на ревизираното лице в размер на 9 280 лв., са суми с установен произход, поради което разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е неприложима. За сумите са представени съответните доказателства, като твърдението в касационната жалба, че фактура № 5/2005 г. е с недостоверна дата, както и че жалбодателят не е претендирал лихви за своето, установено с тази фактура вземане, не е подкрепено с доказателства. Фактурата не е оспорена от настоящия касатор пред първата инстанция, поради което датата й не е опровергана. Извършеното връщане на сумите с вноски бележки по сметката на ревизираното лице е реално, а липсата на уговорени лихви за забавено плащане не сочи на доход с неустановен произход. Представен и е договор за заем от 24.07.2006 г., за изплащането на който са извършени преводи на на 19.11.2007 г. и 11.12.2007 г. Обстоятелството, че на ревизираното лице е отпуснат по-рано банков кредит, не опровергава фактът на сключения заем. В този смисъл ревизиращите органи не обосновават тезата си за наличие на банкови преводи без основание с конкретни доказателства, а със заключения за близки отношения между заемодател и заемополучател и липса на претенция за компенсиране на забавено плащане. От друга страна, представените договори, фактура и вноски бележки следва да бъдат ценени като неоспорени и установяващи реални факти. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази част, съдът правилно е приложил материалния закон. По приложението на разпоредбата на чл. 124а ДОПК: Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК - т.е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО. То се въвежда с разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което отново сочи на материалноправен характер на тази норма. Всяка норма, която определя облагаема основа или ставка за облагане, е винаги материалноправна. След като обратно действие на материалноправната норма не е предвидено изрично, то тя няма приложимост за период преди влизането й в сила. Предвид изложеното, като е отменил ревизионния акт и в частта, установяваща задължителни осигурителни вноски при данъчна основа, определена при предпоставките чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, на основание чл. 124а ДОПК за период преди 15.02.2011 г., съдът е постановил съответно на закона решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Обжалваното решение е обосновано, процесуално и материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,