Решение № 4204 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б., [ЛНЧ], гражданин на Камерун, чрез процесуален представител адв. В. Лилов от Адвокатска колегия - София, срещу Решение № 38651/20.11.2025 год., постановено по адм. дело № 9420/2025 год. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 4524/14.08.2025 год., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ при МС), в частта, с която на оспорващия е отказано предоставянето хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение в оспорената му част е незаконосъобразно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че действащия към момента президент на Камерун - П. Бия е на власт повече от 40 години, като причината да се задържи на власт е чрез извършвано от властимащите насилие спрямо собствените му гласоподаватели. Сочи, че както първоинстанционният съд, така и административния орган, не е обсъдил подробно представените от чуждият гражданин доказателства във връзка с предоставянето на хуманитарен статут. Твърди, че в страната си по произход търсещият закрила е бил подложен на репресии, срещу които няма средства за защита. Позовава се на практиката на националните съдилища и Европейския съюз. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, както преписката да бъде върната на ДАБ за ново произнасяне със съответните указания. В съдебно заседание, касаторът лично, чрез назначения му преводач заявява, че от осем месеца живее в България, интегрирал се е в страната и до сега не е имал проблеми. Заявява, че се е снабдил с нови доказателства за това, че е издирван във връзка с наложени наказания, които нови писмени доказателства представя в хода на касационното производство. Твърди, че ако се върне в страната си по произход е застрашен живота му. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез представител по пълномощие - главен юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Формулира искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила оспорения първоинстанционнен съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на Н. К. Б., гражданин на Камерун, против Решение № 4524/14.08.2025 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 с.з. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. След като не е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е направил подробен анализ на ангажирания доказателствен материал и е счел, че административният акт е постановен в съответствие с материалния закон. Изложил е, че органът е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на относимите факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденеца с държавата му по произход, като в тази връзка е изтъкнал, че нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство търсещият закрила е посочил основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Камерун. Въз основа на събраните доказателства и личната бежанска история на заявителя, първоинстанционният съд е счел за правилен извода на административния орган, че изложените от чуждият гражданин причини не съставляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Споделил е и извода на органа, че спрямо търсещия закрила не е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 с.з. в държавата му по произход. Съдът е отчел, че представените в хода на делото обявление за издирване от 13.01.2022 год., призовка – два броя от 14.02.2019 год. и 21.02.2019 год. и заповед за арест от 12.05.2023 год., не водят до извод за реално преследване към момента на подаване на молбата, доколкото същите не са в оригинал и будят съмнение за тяхната автентичност. Изтъкнато е, че въпреки наличието на посочените документи, търсещият закрила е получил виза за Република Турция от 22.04.2025 год. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ на чуждия гражданин, като е приел за правилен извода на административния орган, че не са изложени твърдения и не е установено в държавата на произход търсещият закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът се е позовал на сведенията от проведеното с Н. К. Б. интервю в административното производство и е направил извод, че същият не е изложен на опасност от тежки посегателства, както и не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 от ЗУБ. Съобразил е и представените по делото справки за общата ситуация по отношение на сигурността в Камерун, като е счел, че няма данни за въоръжени конфликти или вътрешни междуособици. Съдът е изложил, че с оглед положителните данни от справката за страната, чуждият гражданин не е напуснал Камерун по съображения за физическата си сигурност. Затова съдът е приел, че административният орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно в оспорената му част. Настоящата касационна инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд относно компетентността на административния орган, както и относно съответствието на оспорения административен акт с нормативните изисквания за форма и съдържание, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Видно от иницииралата на стоящото производство касационна жалба, Решение № 38651/20.11.2025 год., постановено по административно дело № 9420/2025 год. по описа на Административен съд – София-град е оспорено в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Н. К. Б. срещу Решение № 4524/14.08.2025 год. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение, в частта с която е отхвърлено оспорването на жалбоподателя Б. срещу административния акт, в частта му, с която основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец не е оспорено и е влязло в сила, поради което не е предмет на инстанционен контрол. След анализ на събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал. 3 на същия член, реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по ЗУБ. Съгласно ал. 8 от същата разпоредба, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Последователна и безпротиворечива е практиката на Върховния административен съд, че под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ следва да се разбират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 с.з., въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В хода на образуваното касационно производство, касационният жалбоподател ангажира нови писмени доказателства в подкрепа на бежанската история. Представен е превод на съдебно решение № 72/RG/2025 от 25.10.2023 год., постановено от Окръжен съд Уури, Камерун, според което на чуждият гражданин Н. К. Б. е наложена задочна присъда от двадесет години лишаване от свобода за извършени престъпления – съучастие в струпване, групов бунт, подбудителство към въстание, враждебност срещу родината, предвидени и наказуеми по чл.чл. 232, 102, 111, 114, 117 и 158 от Наказателния кодекс, съучастие (чл. 97 и чл. 99). Представени са също и заповед за изпълнение на наказанието и заповед за арест, видно от които е наредено на всеки служител или агент на съдебната полиция да арестува, придружи и остави в затвора търсещия закрила, както и прессъобщение на Социалдемократическият фронт (СДФ), в което се изисква незабавно прекратяване на производството срещу Н. Б.. Въпреки, че тези доказателства не са били представени в хода на административното и съдебното производство, същите са относими към предмета на спора. Посочените писмени доказателства подлежат на обсъждане при извършване на преценка на достоверността на бежанската история за установяване на обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ. Доколкото чл. 75, ал. 1 от ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила, представените документи следва да бъдат проверени и обсъдени от този орган, както с оглед доказателствената им сила, така и с оглед значението им за релевантните факти и обстоятелства, като въз основа на тях се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещият закрила чужденец и дали същият би могъл да бъде обект на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), дали обуславят други причини от хуманитарен характер, ако се завърне в държавата му по произход, при преценка на вида и характера на наложените наказания, и съотнесени с бежанската история. Административните и съдебните производства по предоставяне на международна закрила са свързани с определена специфика, изискваща преценка на бежанската история на търсещия закрила, в съвкупност с данните за обстановката в страната му на произход към датата на вземането на решението, като виждането е застъпено трайно в практиката на ЕСПЧ. Предвид това, както и с оглед факта, че естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения решението на съда, както и решението на председателя на ДАБ следва да бъдат отменени в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут, а преписката - изпратена на административния орган за решаване по същество, след като обсъди представените пред настоящата съдебна инстанция нови писмени доказателства. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,