Определение № 810 от 26.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 134/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. И. О., чрез адв. Д. Драгнева като процесуален представител, срещу протоколно определение от 16.09.2025 г., постановено по адм. дело № 299/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян. Излагат се доводи за неговата неправилност поради противоречие с процесуалния закон – липса на основанието по чл.154а, ал.1, т.4 АПК, като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на община Смолян, чрез пълномощника си ст. юрк. З. Карамучев, представя писмен отговор за оспорване на частната жалба. Прави искане за отхвърлянето й и за присъждане на разноски. Ответниците – „Гранд хотел Смолян“ АД, „Д и К“ ООД, Община Смолян, „Имобулгари“ ЕООД, „Проминтекс“ ЕООД, „Е н М“ ООД, К. М. М., М. Х. С., Д. Х. С., С. Х. С., К. В. Б., Д. В. Б., К. А. М., А. Н. М., Е. Н. М., М. А. М. – С., Р. Н. М., С. Д. М., И.-М. А. О., С. Л. Д. - О. и А. Н. А., не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството по делото, което е спряно с обжалваното определение, е образувано по жалба на А. И. О. срещу заповед № УТ-165/07.11.2023 г. на кмета на община Смолян, с която е одобрен ПУП-ПРЗ в кв.9 по плана на гр. Смолян, кв. Смолян-ц.част; изменение на уличната и дворищна регулация на УПИ І-Младежки дом, УПИ ІІ-за хотел,357,358, УПИ ІІІ-за хотелски комплекс, УПИ ХV- обществено обслужване, УПИ ІХ-96-складова база и УПИ ХVІ-за паркинг; заличаване на УПИ ІХ-96 – складова база с присъединяване към УПИ ІІ-за хотел,357,358; присъединяване на част от улична регулация и на част от УПИ ХVІ-за паркинг към УПИ ІІ-за хотел, 357,358 и образуване на нов УПИ ІІ-за хотел и обществено обслужване с ограничителна и задължителна линия на застрояване; заличаване на улична регулация и УПИ ХV-обществено обслужване с присъединяване към УПИ ІІІ-хотелски комплекс; предвиждане на пешеходен подход между УПИ І-Младежки дом и УПИ ІІ-за хотел и обществено обслужване. Първоначално, с определение № 684/21.05.2024г., административният съд е спрял производството по делото на осн. чл.229, а.1, т.4 ГПК вр. с чл.144 АПК, до постановяване на окончателен съдебен акт по оспорването на заповед № 24/25.03.2013г. на кмета на община Смолян, за одобряване на ПУП-ИПРЗ на УПИ ІІІ,кв.9 по плана на гр. Смолян, състоящо се в отделяне на реална част от УПИ ІІІ и обособяване на нов УПИ ХV-за обществено обслужване и изместване на север на улицата с о.т. от 17в до 17з в кв.9 по плана на гр. Смолян. Последната е обжалвана пред съда от С. Л. О. и е отменена с решение № 1335/08.10.2024 г. по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Смолян, оставено в сила с решение № 4632/07.05.2025 г. по адм. дело № 11745/2024 г. на ВАС. С оспореното пред настоящата инстанция определение, по искане на „Д и К“ ООД – заинтересована страна по делото, административният съд е спрял производството до произнасяне на Върховния административен съд по молба № 1515/28.07.2025 г. на Н. В. М. за отмяна на решение № 1335/08.10.2024 г. по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Смолян и решение № 4632/07.05.2025 г. по адм. дело № 11745/2024 г. на ВАС. Прието е, че производството за отмяна на влезлите в сила съдебни решения е преюдициално спрямо производството по делото по оспорването на заповед № УТ-165/07.11.2023 г. на кмета на община Смолян, с която е одобрено изменение на ПУП, одобрен със заповед № 24/25.03.2013 г., отменена с посочените съдебни решения. Оспореното определение е неправилно. Обжалваният съдебен акт не съдържа мотиви в какво се изразява преюдициалността на производство за отмяна по чл. 237 и сл. от АПК, а и последното не е основание по см. на чл.154а, ал.1, т.4 АПК /нов, в сила от 05.08.2025 г./, идентичен с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на съдебното производство. За да е налице преюдициалност, произнасянето по съществото на спора по спряното производството следва да е в зависимост от резултата по другото висящо съдебно производство, тъй като разпоредбата предвижда като предпоставка за спирането наличието на „образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора", т.е. за да бъде спряно делото в посочената хипотеза следва да е налице връзка на обусловеност между спряното дело и друго висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд. В случая няма доказателства за висящо пред друг съд производство, поради което изначално липсва основание за спиране на делото. Не е установено дали по молбата за отмяна е образувано дело пред ВАС. От друга страна, съдът визира преюдициалност с производство по отмяна на влезли в сила актове, уредено в Глава Четиринадесета на АПК, което е извънинстанционно, извънредно производство - средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Отмяната не е обжалване, защото се развива, след като съответният акт е влязъл в сила и процесът по оспорването на административния акт е формално приключен. Това производство има за предмет не факти, които са свързани със спора по същество (т. е. с материалното административно правоотношение), а факти, които пораждат процесуалното право на отмяна на съответния акт. В тази връзка, релевантно за основанието за спиране по чл.154а, ал.1, т.4 АПК, респ. по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е дали е налице окончателно разрешаване на материалноправния спор по преюдициалния въпрос, т.е. дали има влязъл в сила акт, слагащ край на обуславящото съдебно производство. В случай, че такъв акт има, обусловеното производство не подлежи на спиране, а в него трябва да бъде зачетен стабилитета на административния или съдебния акт. Последният е постигнат в случая - с влизането в сила на решение № 1335/08.10.2024 г. по адм. дело № 140/2024 г. на Административен съд – Смолян и е без значение дали има последвала молба за отмяна. Произнасянето по същата не обуславя правилното решаване по съществото му на спора по адм. дело №229/2023 г. Следователно към момента на спиране на производството от първоинстанционния съд не е налице висящ преюдициален спор, тъй като обуславящото административно дело № 140/2024 г. е приключило с влязло в сила съдебно решение, а молбата за отмяна не е основание по чл.154а, ал.1, т.4 АПК, респ. по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид изхода по делото и искането на жалбоподателя, съдът присъжда в негова полза разноски в общ размер от 530,00лв., равняващи се на 270,98 евро, платими от „Д и К“ ООД. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, състав на второ отделение