Решение № 40 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 522/2011 г.

Решение № 40 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 522/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на К. Д. Д. чрез адв. Б. Г. срещу решение № 55 от 14.01.2011г. по гр. дело № 1507/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 1552 от 3.05.2010 на В. е отхвърлен иска на основание чл. 106, ал. 5 от СК (отм.) на касатора за изменение на предоставени за упражняване родителски права на другия родител след развода по отношение на детето К. К. Д. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Жалбоподателят не е бил изслушан от съда. Незаконосъобразно и необосновано въззивният съд е игнорирал редица обстоятелства, които сочат на промяна и подкрепят основанието на иска. Игнорирано е желанието на детето да живее при баща си, не е преценен и неговия интерес. Необоснован е извода за манипулативно въздействие на бащата върху желанията и поведението на малолетния К.. Съображения са развити от адв. Г., пълномощник на касатора Ответницата по касационната жалба Д. П. Д. е заявила отговор, с която оспорва съображенията за отмяна на решението. Съобразени са интересите на детето, както и обстоятелствата по делото. Изследвани са и родителските качества. С определение № 1194 от 9.11.2011 г. на ВКС, III г. о. жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители съгласно чл. 106, ал. 3 от СК (отм.), при иск на основание 106, ал. 5 от СК, по който въпрос противоречието със задължителната практика се изразява в неизслушване на родителя в хода на производството. По въпроса, обусловил допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд състав на III г. о намира следното: При разгледания иск на основание чл. 106, ал. 5 от СК (отм.), решението на Варненски окръжен съд по същество е обусловено от поставения процесуален въпрос за изслушването на родителите, както е прието в ППВС № 1/1974 г., предхождащо цитираното от касаторите решение № 544/2003 г., II г. о. Според практиката на ВКС включително тълкувателна, изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът следва да прецени личните качества на участниците в спора и възможността им да упражняват родителските права в интерес на детето, при обстоятелствата, установени по делото. Въззивният съд не е констатирал пропуска на първоинстанционния съд да изслуша родителите, не им е дал думата в проведеното открито съдебно заседание, макар те да са присъствали в залата. В процеса по чл. 106, ал. 5 от СК (отм.) служебната роля на съда е засилена. В противоречие с изтъкнатата правилна и трайно формирана практика на ВКС е обжалваното процесуално разрешение, при което изводите в решението по основанието на иска са формирани, без да се изслушат родителите. Поради това решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни указаното задължение, като призове и двамата родители са изслушване в открито съдебно заседание. Безпредметно е да се обсъждат останалите касационни оплаквания в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на решението, щом изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предписаните в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.