Определение № 55 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 686/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение №60146 от 06.01.2022г. по гр.д.№2167/2021г. на Върховен касационен съд, II ГО е оставена без разглеждане подадената от З. А. М. молба за отмяна на влязлото в сила решение №142 от 19.07.2018г. по в.гр.д.№115/2018г. на Кърджалийския окръжен съд и производството по образуваното пред ВКС дело е прекратено. Определението се обжалва с частна жалба вх.№1025/01.02.2022г., подадена от З. А. М. чрез процесуалния ѝ представител адв.Е. К.-П., с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Според жалбоподателя тричленният състав на II ГО на ВКС е достигнал до погрешен извод за настъпилата процесуална преклузия на правото ѝ да подаде молба за отмяна, тъй като не е подлагал на задълбочен анализ всички събрани по делото доказателства, като обосновал акта си лаконично единствено на събраните гласни такива. Поддържа, че съдът превратно е възприел казаното от св.К., като не е взел предвид, че астрономическото лято в Северното полукълбо (в което географски попада и Република България) започва с лятното слънцестоене на 21 юни и завършва с есенното равноденствие на 23 септември, т.е. краят на лятото фактически е и краят на месец септември. Навежда доводи, че според нея показанията на св.О. Х. и И. Д. са тенденциозни и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, като противоречат и на казаното от ответника И. М.. Представя заверено копие от паспорт №•••••••••, издаден на 30.09.2020г. (подмененият ѝ личен документ), по повод подмяната на който тя е дошла в Република България през 2020г. и именно при това свое идване е узнала за постановеното от Кърджалийския окръжен съд въззивно решение, чиято отмяна иска. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата Х. А. М. и М. А. М., чрез процесуалния си представител адв.Т. З. от САК, изразяват становище, че частната жалба е неоснователна по наведените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените в настоящето производство разноски. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата И. К. М. изразява становище, че подадената от З. М. частна жалба е основателна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I ГО, при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК ВКС се произнася в закрито заседание по допустимостта на молбата за отмяна. В това производство съдът следва да извърши преценка и на обстоятелството дали молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл. 305 ГПК преклузивен срок, ако между страните по делото съществува спор за това. В настоящия случай още с подадения в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК отговор на подадената от З. А. М. молба за отмяна ответниците Х. А. М. и М. А. М. са изразили становище, че молбата е подадена след изтичането на законоустановения срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно тримесечен срок от узнаването. Именно по повод така направеното оспорване тричленният състав на II ГО на ВКС е допуснал събирането на гласни доказателства с цел установяване на момента, в който молителката е узнала за постановеното от Кърджалийския окръжен съд въззивно решение, чиято отмяна иска по реда на чл. 304 ГПК. Показанията на допуснатите свидетели са изслушани в проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.12.2021г., след което тричленният състав на II ГО на ВКС се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна, като в обжалваното определение е приел, че от показанията на разпитаните по делото четирима свидетели се установява, че молителката е узнала за решението през лятото на 2020г., когато е била в Република България за подмяна на личните си документи и по-конкретно през месец август (според св.Х. М., О. Х. и И. Д.) при пребиваването ѝ в [населено място] или най-късно към края на лятото (св.С. К.), а не в началото на месец октомври, както се твърди в молбата за отмяна. Настоящият състав на I ГО на ВКС приема, че съдържащата се в мотивите към обжалваното определение констатация за момента, в който З. А. М. е узнала за постановеното от Кърджалийския окръжен съд решение по гр.д.№ 115/2018г. съответства на данните по делото, съдържащи се в събраните доказателства (писмени и гласни). На първо място следва да се отбележи, че и в производството по извършване на проверка по допустимостта на подадена молба за отмяна ВКС следва да извърши преценка на релевантните за това факти и обстоятелства, анализирайки събраните доказателства в тяхната съвкупност. В случая действително тричленният състав на II ГО на ВКС не е съобразил и данните, съдържащи се в представените по делото писмени доказателства, но това обстоятелство не обосновава неправилност на крайния му извод в поддържания от жалбоподателя смисъл. Както се поддържа и в подадената от З. А. М. молба за отмяна, тя е узнала за постановеното от Кърджалийския окръжен съд въззивно решение, чиято отмяна иска, по време на пребиваването си в Република България през лятото на 2020г., което е имало за цел подмяната на документите ѝ за самоличност. Доколкото подмяната на документите за самоличност се извършва в рамките на неопределен предварително период от време, а за нуждите на производството по отмяна е необходимо установяване на точния момент, в който подалото молбата за отмяна лице е узнало за постановеното решение, чиято отмяна иска, обстоятелството на коя дата е издаден новият документ за самоличност само по себе си може да установи единствено, че узнаването е станало преди тази дата. Поради това следва да бъде споделен изводът на тричленния състав на II ГО на ВКС, че преценката следва да бъде извършена въз основа на анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели. Този анализ е извършен в обжалваното определение според установените в ГПК правила и в съответствие с трайно установената практика на ВКС, като е взето предвид, че според св.К. З. А. М. е дошла в Република България към края на лятото без да уточнява конкретна дата, поради което от неговите показания точния момент на узнаване не може да бъде установен, докато св.Х. е дал по-конкретни показания, посочвайки като момент на узнаването края на месец август, в какъвто смисъл са и показанията на св.М. и св.Д.. Обстоятелството, че ответникът по молбата И. К. М. е посочил друга дата пред съда не биха могли да опровергаят този извод, тъй като същият е съпруг и необходим другар на молителката в качеството си на ответник в производството по предявения установителен иск за признаване правото на собственост на М. А. М. и Х. А. М.. Обстоятелството кога завършва астрономическото лято в Северното полукълбо настоящият състав приема за ирелевантно, доколкото от показанията на св.К., на които жалбоподателката се позовава, не става ясно, че е имал предвид лятото като период от време, съвпадащ с астрономическото и при липса на по-детайлно уточнение в процеса на разпита му пред съда. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение