Определение № 1022 от 05.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 617/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Производството по делото е образувано по молба на „М. К.“ ООД за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение №545 от 27.01.2025г. по в.гр.д.№7539/23г. на СГС. В молбата по чл.282, ал.2 ГПК се твърди, че касационна жалба срещу решението ще бъде подадена. Направено е и искане като обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК да се счете сумата 206555,97лв., която е присъдената по решението и която след наложен запор по изп.д. № 391/25 е постъпила по специалната сметка на ЧСИ, комуто е възложено изпълнителното дело. Във връзка с искането по чл.282 ГПК съдът в срока за произнасяне е констатирал, че молбата е нередовна и страда от пороци. В постановено по делото разпореждане №44 от 20.02.2025г. съдът е посочил, че наличието на подадена касационна жалба в срок и представянето на доказателства по делото за дадено надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК - внасяне по сметката за обезпечения на ВКС на сумите, присъдени с въззивното решение - изцяло, респ. - съответните части от тях, за които въззивното решение е обжалвано и за които се иска спирането, са задължителни предпоставки за спиране изпълнението по чл. 282, ал. 2 ГПК. С оглед констатацията, че в случая липсват доказателства за подадена касационна жалба и за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената сума, съдът е оставил без движение подадената молба и е дал на молителя указания за отстраняване на нередовността. Съобщение с препис от разпореждането е връчено на молителя на 26.02.2025г.чрез адв. Ж.. На 05.03.2025г. в изпълнение на указанията от молителя чрез адв. Ж. е постъпила молба вх.№4007 от 05.03.2025г. Към молбата са приложени доказателства за подадена в срока за обжалване касационна жалба против въззивното решение, изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30лв. за производството по чл.288 ГПК. Към молбата не е приложено доказателство за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението сума. В подадената молба молителят отново релевира искане като обезпечение по смисъла на чл.282 ал.2 ГПК да се счете внесената по сметка на ЧСИ сума, равняваща се на присъдената с въззивното решение. Релевирано е твърдение, че при изпълнение на дадените от ВКС указания ще се стигне до свръхобезпечение. Съдът намира искането за неоснователно. Както е разяснено и в постановеното разпореждане №44 от 20.02.2025г., императивната разпоредба на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК установява безусловно задължение за представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, която е вносима по сметка на Върховен касационен съд. Всяко друго обезпечаване интереса на насрещната страна е ирелевантно и не може да бъде съобразено при произнасянето по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното, непредставянето на доказателства за надлежено внесено обезпечение, дори и след изрични указания в тази насока, има за последица неуважаване на искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. С оглед на изложеното молбата за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение