Определение № 1762 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2694/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Н. И. и М. П. С. срещу определение № 707 от 01.08.2022г. по в.гр.д. № 471/ 2021г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по делото въззивно решение № 175/ 14.05.2022г., с което решение са присъдени разноски в полза на банката - ищец за въззивното производство. В частната жалба се поддържа, че определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК е неправилно, тъй като разноски за въззивната инстанция не са направени от банката. Ответникът по частната жалба, „Уникредит Булбанк” АД, не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, предвид следното: С решение № 59 /20.05.24г. по т.д. № 2695/2022г. на ВКС, II т.о., след отмяна изцяло на въззивното решение, са отхвърлени изцяло предявените от „Уникредит Булбанк” АД срещу К. Н. И. и М. П. С. искове. С оглед пълната отмяна на въззивното решение, с което именно са присъдени разноските в полза на банката, не е налице правен интерес от разглеждане на частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК, с което е отказано да се промени отмененото от ВКС въззивното решение в частта му за разноските. Предвид изложеното, частната жалба срещу определението на ОС- Велико Търново по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд