Определение № 77 от 04.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 63/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба вх.№ 4567 от 12.06.2020 г. от Р. И. П. с искане да бъде изменено в частта за присъдените на ответника разноски за касационното производство постановеното по настоящото дело определение по чл. 288 ГПК №294 от 05.06.2020г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1093, постановено на 01.10.2019 г. по гр.д.№ 1504/2019г. Молителката счита, че присъденият адвокатският хонорар на ответника в размер на 1500 лв. е прекомерен и следва да бъде редуциран на основание чл. 78 ал.5 ГПК до минималния размер на 797.16лв. по чл. 9 ал.3 от Наредба № 1/2004г., тъй като касационното обжалване не е допуснато. Молбата е допустима, защото е подадена в рамките на едномесечния срок по чл. 248 ал.1 ГПК от постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Ответникът А. С. П. е подал отговор на молбата, в който изразява становище, че заплатеният от него адвокатски хонорар е дължим изцяло, тъй като спрямо данъчната оценка на имота 35 437.40лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1194 лв., определен според правилото на чл.9 ал.3 ГПК и присъденият с определението по чл. 288 ГПК размер от 1500 лв. не е прекомерен. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение разгледа молбата и като обсъди доводите на двете страни, намира следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Пред Върховния касационен съд делото е било висящо само в частта за делбата на имота в [населено място], [улица], представляващ дворно място с площ от 260 кв.м. и построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда. По отношение на този имот в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за преобразуване на лично имущество по чл. 23 ал.1 СК. Това възражение има за предмет оборване на презумпцията по чл. 21 ал.2 СК за съвместен равен принос по отношение частта съпругата. Следователно материалният интерес е 1/2 от данъчната оценка на имота /л.32 от първоинстанционното производство/, колкото е частта на съпругата или 17 717лв. Следователно дължимият минимален адвокатски хонорар по чл. 9 ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.7 ал. 4 и ал.2 т.4 е 3/4 от 1052лв. или 796лв. Уговорената сума от ответника в размер на 1500 лв. се явява прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото във фазата за допускане на касационното обжалване, поради което следва да бъде намалена на основание чл. 78 ал.5 ГПК до минималния размер от 796лв., в какъвто смисъл следва да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл. 248 ГПК