Определение № 103 от 14.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1714/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Ню лего“ ЕООД, [населено място] срещу определение №1126 от 09.05.2024 г. по в.т.д. № 2481/2023г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна –Е. С. А. не е заявила становище. Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е изменил постановеното от него решение по делото в частта му за разноските, като е присъдил за защита по делото пред него в полза на адв. Р. М. на основание 38,ал.1ЗА сумата 3850лв., разноски за процесуланото представителство на Е. А. във въззивното производство. Съдът се е позовал на доказателствата, представени по делото – договор за правна защита и съдействие, сключен с оглед чл.38 ЗА, изрично направеното искане от пълномощника за разноските в производството пред въззивния съд. Отчетен е и резултата по спора, като относно размера, съдът се е позовал на установеното с Наредба №1/04г. Частният жалбоподател е преповторил изложеното и пред въззивния съд, разбиране, че претенцията за присъждане на разноски по делото по реда на чл.38 ЗА не била доказана, без да уточни съдържанието, което влага в това оплакване. Пространно е изложил доводи за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение с аргумент, че съдът не бил длъжен да прилага Наредба № 1/04г, както и това, че в случая било проведено едно заседание без да се събират доказателства. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е приетото от състава за дължимост на разноски, надлежно поискани и установени, чрез приложения договор, като такива по реда на чл.38,ал.1 ЗА. Или, налице са всички предпоставки, с оглед постановения от възивния съд правен резултат за присъждане на исканите разноски именно по този ред, в полза на процесуалния представител, осигурил безплатна адвокатска защита на А.. Правно необосновано е разбирането на частния жалбоподател, че разноските са прекомерни, тъй като техният размер вече не е обвързан с приложението на Наредба № 1 и поради липсата на адекватни на това възнаграждение процесуални усилия на защитата по нейното реализиране. Действително, съдът не е задължен да прилага Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но това не означава, че същият е допуснал нарушение на закона ако се е ориентирал относно възнаграждението, като е определил обичайното минималното, определено от тази Наредба. Още повече, че и защитата на противната страна- настоящ частен жалбоподател, е договорил и получил същата сума за въззивната инстанция, като е поискала толкова и за първата инстанция с молбата си от 09.02.2024г. без да счита, че това възнаграждение е прекомерно. При отпадане задължението да се приложи Наредба № 1, съдът отчита редица фактори – като процесуалните усилия на защитата, фактическата и правна сложност на спора, заплатеното от загубилата спора страна адвокатско възнаграждение. В случая, макар и да не са изложени мотиви в тази насока, стойностния израз на тези обстоятелства е правилно определен, като размерът е изведен при отчитане на минимално дължимото, определено за такъв вид труд на процесуалния представител. С оглед изложеното се налага извод, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение