Решение № 8724 от 25.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Р. С. срещу Решение № 8390/02.10.2025г. постановено от Административен съд- Пловдив /АС Пловдив/ по адм. д. № 6/2025г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. С. срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е необосновано, неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърденията са, че административният акт, а от там и съдебното решение са в противоречие с указанията, дадени по същия случай с Решение № 12985/21.12.2023г. постановено от ВАС по адм. д. № 7200/2023г. Счита, че административният акт е немотивиран, в него не са изложени фактически основания за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ по ПРСР 2014-2020г., оспорваният акт е издаден без извършване на никакви допълнителни действия за изясняване на релевантните факти по случая и отново не съдържа фактически и правни основания, съставляващо неспазване на указанията на съдилищата, обективирани в горепосоченото решение. По същество счита, че административният орган се е произнесъл въз основа на доказателства, събирани в предходно производство. В тази връзка счита, че съдът неправилно е възприел, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК. Твърди, че съдът не е установил наличието на материалноправните предпоставки, водещи до недопустимост за подпомагане, като сочи на първо място, че е наличен сертификат от биосертифицираща компания, както и че е установено застъпване на площи в размер на 0,20 ха от общо 42,77ха, което счита за пренебрежително малко. От последното прави извод за нарушения на принципа за пропорционалност по чл. 5 от ДЕС и съображения 27,39 и 57 от Регламент (ЕС) 1360 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламент 1360/. Моли обжалваното решение да се отмени, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв. Р. Никодимова. От ответника по касационната жалба изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се разноски по делото. Ответникът се представлява от юрк. Г. Кочев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът приема следното от фактическа страна: С вх. № 1607061901465 от 14.05.2019г. е регистрирано общо заявление за подпомагане от Н. С. с уникален идентификационен номер (УИН): [номер]. Искано е подпомагане по схеми и мерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., включително по Мярка 11 "Биологично земеделие". С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019г. с изх. № 01-6500/4124 от 29.07.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл. 63, т. 1, във връзка с чл. 77, т. 4 б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306, се отказва финансова помощ и прекратява поетия от Н. С. ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Същият Акт е отменен с Решение № 859/11.05.2023г. по адм. д. № 2347/2022г. на Административен съд- Пловдив, оставено в сила с Решение № 12985/21.12.2023г. по адм. д. № 7200/2023г. на ВАС и делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебните решения. Издаден е процесният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент, изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014 - 2020 г., за кампания 2019, който е бил предмет на контрол пред първоинстанционния съд. За да отхвърли жалбата на Н. С. АС-Пловдив е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд установил, че са налице мотиви - конкретно посочени фактически и правни основания за прекратяване на ангажимента, като по този начин са изпълнени указанията на съдилищата и не е налице основание за прогласяване на нищожност по см. на чл. 173, ал. 2 АПК. В тази връзка АС-Пловдив посочил, че данните в акта на ниво парцели сочат, че за процесната кампания проблемен е парцел 35523-58-20-1 с площ 0,2 ха, заявен по Мярка 11 „Биологично растениевъдство“, с култура постоянно затревени площи (ливади и пасища), за чиято площ не са предоставени сертификати за произведени биологични продукти (ха), като тази площ, визуализирана географски, не попада в обединената геометрия на парцелите с представени сертификати. Според съда в мотивите на Акта е разяснено, че според представените сертификати за петата година от поетия ангажимент, този парцел е в преход и няма добита биологична продукция, което е послужило като основание за иницииране на административното производство за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 „Биологично растениевъдство“. Описаните фактически констатации кореспондират на посочените правни такива за прекратяване на производството, а именно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и поради допуснато нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от същата наредба, изискващо до 30 октомври на петата година на ангажимента за прилагане на мярка № 11 „Биологично земеделие“ подпомаганите лица поне веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата за биологичното производство, като сертификатът да удостоверява биологична продукция. По отношение на материалния закон и при съобразяване с неговата цел АС-Пловдив приема, че в конкретния случай от представените от С. документи се установява, че през петата година от поетия от него ангажимент един от подпомаганите парцели е продължавал да бъде със статус „в преход“ и от него не е произведена биологична продукция, респективно се установява, че по отношение на този парцел не е представен сертификат или писмено доказателство, удостоверяващо спазването на изискването до 30 октомври на петата година от ангажимента да бъде представен сертификат или писмено доказателство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № 4 от 24.02.2015 г., удостоверяващ, че всички парцели (вкл. и въпросния), са в биологичен статус и от тях е произведена биологична продукция. Това, от своя страна, обосновава и наличието на нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 2015 г. Последното обосновава наличието на предпоставките на приложената от административния орган разпоредба на чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в актуалната за случая редакция, според която Държавен фонд "Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4 от 24.02. 2015 г. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал.2, изр.2 АПК. Касационните основания за необоснованост на решението и неправилност поради нарушение на материалния закон, са неоснователни. А конкретно нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, поради което така наведеното касационно основание, предвид чл. 218 АПК, се явява бланкетено. По същество касационните оплаквания са насочени към административния акт, а не към съдебното решение, което като цяло е отговорило на всички оплаквания. В оспорения акт Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за кампания 2019 г., изх. № 01-6500/4124#5 от 10.12.2024 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е посочено, че многогодишният ангажимент се прекратява поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/2015 г., а именно не са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и 3. Член 33, ал. 1, т. 2, в редакцията му към релевантната дата, предвижда, че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл. 3, са длъжни до 30 октомври на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична продукция. Чл. 33, ал. 1, т. 3 в редакцията му към релевантната дата, предвижда, че документите по т. 2 удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят обобщено за подпомаганите парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство по чл. 11, ал. 4. По делото няма спор, че 2019г. е пета година от поетия агроекологичен ангажимент. Жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, да е поеман нов ангажимент при условията на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 4/2015 г. Следователно до 30 октомври на 2019 г. Н. С. е следвало да представи сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство, както и произведена биологична продукция от всички одобрени за участие в мярката площи. В случая земеделският производител с писмо вх. № 02-160-6500/12563 от 02.06.2021г. е представил 3 бр. декларации от „Балкан Биосерт” ООД, в които се твърди, че парцел 35523-58-44-1 е преминал в качество „Биологично“ след датата на издаване на Сертификата за 2016 г. и от него е добита продукция. През кампания 2016 парцелът е с № 35523-58-60-1 и от него е добита продукция със статус „В преход- 2-ра година“. През кампании 2017 г. и 2018 г. (съответно трета и четвърта година от ангажимента), този парцел не е заявяван за подпомагане. Деклариран е отново през кампания 2019 - последна година от ангажимента с № 35523-58-44-1 (0.2ха), като от него е получен минимален добив 100 кг, но с качество „В преход 1-ва година“. Последното означава че произведената продукция не е биологична и няма как с отчитането на същата да се приеме, че е спазено нормативното изискване през 5-годишния период най-малко веднъж да са получили сертификат за съответствие на произведените от тях растителни продукти с правилата на биологичното производство, както е приел решаващият съд. Този извод не се променя и от представените пред касационната инстанция писмени доказателства. Представени са две декларации от „Балкан Биосерт” ООД, касаещи продукция от имоти, стопанисвани от Н. С. за 2016г и за 2019г. За да получи финансиране по Мярка 11 ЗП трябва да е произвел биологична продукция от всеки от заявените по тази мярка парцели (т.е. да е налице биологично производство по см. на чл.2, б. “а“ и чл.11 от Регламент(ЕО) №834/2007 на съвета от 28 юни 2007 година) /респ. чл. 9, § 2 Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския Парламент и на Съвета от 30 май 2018г/. В декларацията за 2019г. са посочени парцели, от които е произведена продукция, класифицирана като „биологична“. Но не от всички парцели е произведена такава продукция според декларацията за 2019г. Друг е въпросът, че не е представен сертификат към тази декларация. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя в размер на 100 евро, в съответствие с чл. 228, във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.