Определение № 3542 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2321/2026 г.

Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 64992 от 27.02.2026 год. /наименована „възражение по чл. 423 ГПК/, подадена от ответника Б. Б. Д., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязло в сила решение № 6915 от 17.04.2025 год., постановено по гр. дело № 22788/2024 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 55 с-в, в частта му, в която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. София“ ЕАД срещу Б. Б. Д. искове с правно основание чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 162.44 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 70950/2023 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в – 21.12.2023 год. до окончателното й изплащане; сумата от 22.68 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 70950/2023 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в – 21.12.2023 год. до окончателното й изплащане и сумата 31.89 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 год. до 05.12.2023 год. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 70950/2023 год. по описа на СРС, ГО, 55 с-в, в размер на 72.65 лв. и направените разноски в исковото производство в размер на 799.18 лв. В молбата за отмяна се твърди, че молителят не е бил надлежно призован в производството и били нарушени правилата, установени в разпоредбата на чл. 47 ГПК – липсвали данни за извършени минимум две посочения на адреса; не били посочени конкретни дати и интервали между посещенията; адресът не бил реално издирен и връчването било осъществено формално, въз основа на общи сведения. Молителят бил търсен на различни адреси в хода на производството, включително в [населено място] – в сграда, в която никога не бил живял. Постоянният и настоящият му адреси били в [населено място],[жк], [жилищен адрес] като на този адрес имало пощенска кутия, постоянно пребиваващо лице /съпругата му/ и съществувала възможност за реално връчване. Поради формално проведената процедура по чл. 47 ГПК съдът назначил особен представител, без да са налице законовите предпоставки за това. По този начин молителят бил лишен от възможността да участва в делото, да изложи възражения и да ангажира доказателства. За постановеното решение узнал едва на 15.02.2026 год. – след като били предприети действия по принудително изпълнение /бил наложен запор върху банковата му сметка, а впоследствие и запор върху трудовото му възнаграждение/. Ответникът по молбата „Т. София“ ЕАД е подал отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, в който сочи, че молбата за отмяна е недопустима, евентуално неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, има за предмет решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят е изложил твърдения, според които срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е спазен и които към настоящия момент не се опровергават от други доказателства. Внесена е и дължимата държавна такса за производството. Като процесуално допустима, молбата следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й. Предвид изложените съображения, съдът