Определение № 2797 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2023 г.

Производството е по чл. 251 от ГПК, във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от А. Андреев за тълкуване на определение № 10163 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело № 8457/2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила Разпореждане № 7469 от 06.07.2023 г. на председателя на шесто отделение на ВАС по адм. дело № 5495/2023 г. по описа на ВАС. Излагат се съображения, че процесното определение „поражда спорове с КРБ чл. 124, АПК, ТР № 668/09 ВКС, трайната практика на ВАС“. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на искането за тълкуване, както и с оглед данните по делото, приема за установено следното: Искането е допустимо като подадено от страна по проведеното съдебно производство пред ВАС, но разгледано по същество е неоснователно. Според трайно установената практика на ВАС, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения или определения, които са неясни и двусмислени - това са пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който е постановил съдебното решение. Съществено и много важно е, че на тълкуване подлежи само и единствено диспозитивът на съдебния акт, защото мотивите могат да служат за указание при тълкуване на диспозитива. Тълкуването на диспозитива на съдебното решение се налага от предписаната форма за изразяване решаващата воля на съда, но това не изключва единството на решението като мотиви и диспозитив, и няма значение за ограничението, когато се изследват предпоставките за тълкуване. Задължителна предпоставка за допускане на тълкуване е неяснотите в смисъла на съдебния акт, които пораждат съмнение относно формираната воля на съда. Критериите за тълкуване на съдебното решение са: неясност, противоречие и двусмисленост. В настоящия случай - в определението, чието тълкуване се иска, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитивът на съдебния акт е формулиран по начин, който не поражда затруднения при разбирането му. Ето защо не е налице неяснота на определението, която да бъде отстранена по тълкувателен път. Предвид изложеното искането за тълкуване на определение № 10163 от 25.10.2023 г. следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 251, ал. 1 и 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение