Решение № 885 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2008 г.

Решение № 885 от 19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2768/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. Б. от гр. Г. срещу решение № 63 от 28.02.08 г. по гр. д. № 912/07 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че първата инстанция е постановила недопустимо решение, като се е произнесла по непредявен иск по чл. 28, ал. 3 (отм.) от СК, вместо по предявения иск по чл. 21, ал. 1 от СК /отм/. Ответникът в производството - И. Г. Б. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение № 374 от 30.09.08 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпросите за разграничаване на исковете по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) и чл. 28, ал. 3 от СК (отм.), както и как следва да се процедира, когато при иск по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) съдът приеме, че има само частична трансформация на лично имущество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Е. А. Б. е предявила срещу И. Г. Б. иск по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) - поискала е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че тя е изключителен собственик на придобитото по време на брака им жилище, находящо се в гр. Г., ул. "Хан К." № 5, вх. В, ет. 5, ап. 13, тъй като то е дадено в обезщетение за отчужден неин личен имот, придобит преди брака, а разликата от 2066 лв. до пълната стойност на отстъпеното в обезщетение жилище е дарена лично на нея от родителите и. С решение № 577 от 25.07.07 г. по гр. д. № 1809/06 г. Горнооряховският районен съд е уважил частично този иск - признал е за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1414809/219696 ид. части от процесния апартамент, в резултат на преобразуване на сумата от 7748,09 лв. - дадена в обезщетение за нейния отчужден имот, придобит преди брака, както и на сумата от 6400 лв., получена по дарение от родителите и. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен с мотив, че ищцата не е установила произхода на сумата от 7813,87 лв. до пълната стойност на процесното жилище и по презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК (отм.), съответната идеална част от него е семейна имуществена общност. С обжалваното в настоящото производство решение състав на Великотърновския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото на районния съд за ново произнасяне по предявения иск. Приел е, че районният съд е определил по-голям дял от общото имущество на ищцата, с което се е произнесъл по непредявен иск по чл. 28, ал. 3 от СК (отм.). Въззивното решение е неправилно. То не е съобразено с практиката на ВС и ВКС, посочена в определението по чл. 288 от ГПК, че когато при иск по чл. 21, ал. 1 от СК (отм.) се установи само частична трансформация на лично имущество, съдът е длъжен да се произнесе по чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), като определи идеалната част от имота, съответстваща на преобразуваното лично имущество на съпруга-ищец. Районният съд е процедирал в съответствие с тази практика и е постановил допустимо решение. Неправилно въззивният съд е приел, че признавайки за лична собственост на ищцата идеална част от процесния апартамент, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл. 28, ал. 3 от СК. Не е направено разграничение между исковете по чл. 21, ал. 1 и чл. 28, ал. 3 от СК (отм.). Не е преценено, че искът по чл. 28, ал. 3 от СК е конститутивен, предявява се в срока по чл. 30 от СК (отм.), има за предмет определяне на по-голям дял от общото имущество на съпрузите, а не само от една тяхна вещ; по-големият дял е поради значително по-големия принос на единия от съпрузите, в сравнение с приноса на другия, докато искът по чл. 21 от СК (отм.) е установителен, няма предвиден срок за предявяването му и неговият предмет е установяване на трансформация на лично имущество в придобита по време на брака по възмезден начин конкретна вещ. Липсата на разграничение между двата иска е довела в случая до неправилния извод, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл. 28, ал. 3 от СК (отм.). Въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,