Решение № 601 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009 г.

Решение № 601 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Ш. от гр. С. срещу решение от 01.08.2008 г. по гр. д. № 5023/2003 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е основал решението си на писмени доказателства, които нямат характер на официални документи по смисъла на чл. 143 от ГПК (отм.), тъй като върху тях липсва печат и подпис на съответното длъжностно лице. Не са представени и самите оригинали на документите, а само заверено от страната копие. Освен това - спорът е решен в нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е прието наличие на отчуждаване на процесния имот по Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. /ЗОНИДОП/, без да е доказано изпълнението на изискванията на този закон.

Ответникът в производството - Б. академия на науките оспорва жалбата. Представя писмен отговор и писмена защита с приложена практика на стария ВКС и В. по ЗОНИДОП (отм.).

С определение № 936 от 25.08.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроси, свързани с прилагането на Закона за отчуждение на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885 г. и по-специално: от кой момент настъпва отчуждителният ефект по този закон; дали за това е необходимо провеждане на съдебна процедура или е достатъчно само издаване на княжески указ; дали нарушенията на предвидената в закона процедура водят до запазване на собствеността.

За да се произнесе по изброените въпроси и по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното:

Спорът по делото е за собственост на части от имот в гр. С., попадащи в ограден и застроен терен на Атомно научно-експерименталната база към Физическия институт при Б. Ищците претендират, че са собственици на тези части по наследство от Х. П. Ш. и реституция по ЗСПЗЗ. За да отхвърли иска въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, че не са били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, тъй като имотът на наследодателя на ищците е бил отчужден още преди образуване на ТКЗС, с Указ № 128 от 26.12.1941 г. на цар Б. III, на основание чл. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. За да направи този извод съдът се е позовал на представените във въззивното производство доказателства: извадка от ДВ бр. 5/10.01.1942 г. с указа на цар Б. III, с който се прогласява обществена полза от отчуждаването и спешност от завладяването на частни недвижими имоти по приложения план и опис, необходими за изграждане на Българо-немски институт за земеделски изследвания; заверено от страната копие от оригиналния указ, с подписите на царя и на министъра на земеделието и държавните имоти; списъци на имотите, които се отчуждават, с данни за техните собственици и оценката на земите, както и план на имотите, утвърден от МЗДИ на 24.04.1942 г. В плана и в списъците фигурира имотът на наследодателя Х. Ш.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:

В Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. се съдържат общите правила на отчуждаването на недвижимите имоти от държавата, както и специални правила, които се прилагат при спешност на завладяването и при военни работи. Според общите правила, отчуждаването преминава през няколко етапа:

1. Издаване на закон или княжески указ, с които се прогласява обществената полза;

1. Издаване на акт на окръжния управител /областния директор/, с който се определят необходимите земи, ако това не е станало със закона или с княжеския указ;

1. Издаване на заповед /приказ/ на окръжния управител за конкретните имоти, които се отчуждават - чл. 2 от ЗОНИДОП /отм./.

1. Акт за полюбовно съгласие с отчуждаването или съдебно решение, с което се прогласява това отчуждаване и

1. Определяне на оценките на имотите, изплащането им и въвод във владение.

Със закон се определя обществената полза при по-важните държавни и обществени сгради, а за по-маловажни постройки е достатъчен само княжески указ - чл. 3 от ЗОНИДОП (отм.).

Самото отчуждаване може да се извърши по два начина - чрез "полюбовно съгласие", когато собственикът няма възражение срещу отчуждаването - тогава се издава административен акт - арг. от чл. 16, чл. 22 и чл. 47 от ЗОНИДОП (отм.) или по съдебен ред, като с решението на съда се прогласява отчуждаването на конкретния имот - чл. 16 и чл. 17 от ЗОНИДОП /отм./. В последния случай определянето и изплащането на обезщетението е последващо действие, което също може да премине през съдебна процедура, но въводът във владение се извършва едва след изплащане на обезщетението - чл. 38 и чл. 44 от ЗОНИДОП (отм.).

Според специалните правила, когато има спешност от завладяването, тя се прогласява специално с княжески указ - чл. 54 от ЗОНИДОП /отм/. Предвидена е облекчена процедура за съобщаване на решението за отчуждаване на собствениците, както и на самото отчуждаване, ако не е налице "полюбовно съгласие" за това. При спор относно размера на обезщетението, имотът се завладява преди изплащането му, но след като е внесена на депозит предварително определената сума - чл. 57, 58 и чл. 60 от ЗОНИДОП (отм.).

Анализът на тези текстове сочи, че съдебната фаза не е задължителен етап от производството по отчуждаване на недвижимите имоти по ЗОНИДОП (отм.). Този етап може да бъде заместен от "полюбовно съгласие", при което процедурата приключва с административен акт - чл. 47. С издаването на този акт собствеността преминава върху държавата още преди да е изплатено обезщетението за имота.

При липсата на такова съгласие, отчуждителният ефект настъпва със съдебното решение по чл. 17 от ЗОНИДОП (отм.). Административният акт по чл. 47 от закона и съдебното решение по чл. 17 имат еднакви правни последици. Изплащането на обезщетението не е условие за настъпване на отчуждителния ефект.

В съдебната практика по прилагането на този закон е формирано становището, че собствеността може да премине върху държавата и с така нареченото "мълчаливо съгласие" на собственика, когато той обжалва само оценителния протокол, без да обжалва правилността на самото отчуждаване - решение № 63 от 14.02.1934 г. по ч. пр. 3/33 г. на ВКС, решение № 124 по гр. д. № 335/1932 г. на III ГО.

Нещо повече, в практиката на стария ВКС по прилагането на закона, в съгласие и с френската юриспруденция, е възприето разбирането, че е възможно така нареченото "фактическо отчуждаване", при което отчуждителният ефект настъпва със завземането на имота от администрацията, дори да не са изпълнени формалностите на закона. В тези случаи собственикът не може да иска възстановяване на старото положение, а единствено заплащането на справедливо обезщетение - решение № 325 по гр. д. № 233/1935 г. на ВКС III ГО; решение № 505/04.10.1937 г. по гр. д. № 314/1936 г. на ВКС, III ГО и др. В съгласие с това разбиране е и възприетото от стария ВКС, че при фактическото отчуждаване на недвижим имот, лихвите върху обезщетението се дължат от момента на завладяването, а не от момента, определен в закона - решение № 776/19.11.1929 г. по ч. гр. д. № 776 от 19.11.1029 г. на I ГО; решение № 85 от 04.02.1933 г. по гр. д. № 156/1931 г. на II ГО, решение № 686 от 14.11.1938 г. по гр. д. № 358/1937 г.

Тази съдебна практика следва да се възприеме и по настоящото дело, по което същественият въпрос е дали наследодателят на ищцата е запазил собствеността върху процесния имот до момента на образуването на ТКЗС, или този имот е бил отчужден преди това с царския указ от 1942 г., съответно - подлежал ли е имотът на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и дали произвежда действие постановеното по този ред позитивно решение на поземлената комисия.

По отношение на процесния имот са изпълнени едновременно първият и вторият етап от производството по ЗОНИДОП (отм.) - с царски указ е обявена обществена полза от отчуждаването и спешност от завладяването на частни имоти за изграждане на Българо-немски институт за земеделски изследвания и са определени с приложения към него план на подлежащите на отчуждаване земи, между които и имотът на наследодателя на ищцата. Няма данни да е издадена заповед по чл. 2, ал. 2, т. 3 от закона. Няма данни да е издаден и административен акт за полюбовно съгласие /според проф. П. Стайнов - "Административно право - обща част", издание 1945 г., стр. 181 това е подписаният от собственика протокол за оценка на имота/ или съдебно решение по чл. 17 от Закона - т. е. няма данни за издаване на акта, от който по закон настъпва отчуждителният ефект. Има обаче данни за завладяване на имота от държавата, което според цитираната съдебна практика е равностойно на отчуждаването му. Тези данни се съдържат в списък-извлечение от 28.02.1955 г. за балансовите сметки и основните средства на Ц. земеделски изследователски институт /ЦЗИИ/ С., правоприемник на Българо-немския институт за земеделски изследвания /ПМС от 15.11.1944 г., ДВ бр. 260/23.11.44 г./, на страница 2 от който са посочени земи на 7-ми км. С. в размер на 286,3 дка, колкото са били и предвидени за отчуждаване с плана към царския указ. ЦЗИИ С. е преминал към отделението за селскостопански науки при Б., съгласно ПМС № 73 от 08.03.1955 г. Впоследствие тази земя, заедно с допълнително отчуждените за нуждите на АНЕБ и Физическия институт при Б. съседни имоти на ТКЗС Г. /РМС от 09.03.1956 г., в което като съсед на отчуждения имот е посочено опитното поле на Б. и РМС № 1837 от 09.11.1959 г./ е застроена и се използва за нуждите на АНЕБ.

Следователно, процесният имот е бил одържавен още през 1942 г., по реда на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 г. и не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. Издаденото в полза на наследниците на Х. П. Ш. позитивно решение на поземлената комисия не произвежда правно действие, независимо от това, че се предхожда от съдебно решение по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Затова правилно въззивният съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот и предявеният от нея иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Доказателствата, на които е основано въззивното решение, имат характер на официални документи - върху указа са положени подписите на цар Б. III и на министъра на земеделието и държавните имоти; планът към указа, с който се определят подлежащите на отчуждаване имоти, съдържа печат и подпис на министъра на земеделието и държавните имоти; списъкът-извлечение от балансовите сметки и основни средства на ЦЗИИ С. от 1955 г. има подпис и печат на счетоводителя, който го е изготвил. Документите са представени в заверено от страната копие, без да са искани оригиналите по реда на чл. 101 от ГПК (отм.) и представляват годни доказателства по ГПК. Що се отнася до отделните нарушения на процедурата по отчуждаването на имота, изброени в касационната жалба, те не влияят валидността на това отчуждаване по изложените по-горе съображения.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,