Определение № 487 от 17.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 393/2012 г.
ВКСI търговско отделение17.07.2012 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2805 от 07.03.12г. по ч.т.д.702/11г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу разпореждане №2805 от 07.03.12г. по ч.т.д.702/11г. на Варненски окръжен съд. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждането, предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е върнал частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 1427/11.04.2011г. на ВОС. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че определението, постановено в производство по чл. 41 9, ал.1 ГПК не попада в предметния обхват на определенията, подлежащи на касационен контрол по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. [фирма] – [населено място] е подала частна касационна жалба против определение № 1427/11.04.2011г. на ВОС, с което въззивния съд по реда на инстанционния контрол се е произнесъл по разпореждането на Варненски районен съд за незабавно изпълнение по реда на чл.419, ал.1 ГПК. При тези фактически данни, правилна е констатацията на състава на ВОС, че частната касационна жалба е процесуално недопустима. Законосъобразно, въззивният съд е отчел, че обжалваното и постановено от него определение не попада в очертаните от нормата на чл. 274, ал.3 ГПК хипотези и поради това е изключено от касационен контрол, с оглед изчерпателното изброяване на случаите, при които такъв контрол е допустим. В този смисъл е и трайната, еднозначна практика на ВКС, ТК. Жалбоподателят не излага правни аргументи, подкрепящи оплакването му, че атакуваното разпореждане е неправилно тъй като въззивният съд с постановения акт по чл.419 ГПК бил излязъл извън своята предметна компетентост и по този начин е постановил недопустим съдебен акт. За да бъде извършвана преценка за допустимост и правилност на постановения съдебен акт, то същият следва да подлежи на инстанционен контрол, тъй като неподлежащите на такъв актове влизат в сила. С оглед изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение