Определение № 9276 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9418/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Е. Д., гражданин на Република Турция, чрез процесуален представител, против Определение № 1194/07.08.2026г., постановено по адм. д. № 959/2026 г. по описа на Административен съд - София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност извода за просрочие на жалбата против мълчалив отказ. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане преписката на органа с указания за изричното му произнасяне по заявеното производство. Ответната страна - Министърът на правосъдието, чрез просецуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Касае се за прекратително определение на АСО, преграждащо по характера си достъпа до съд на поставения за разглеждане спор. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Е. Д., гражданин на Република Турция срещу мълчалив отказ на Министъра на правосъдието на Република България да се произнесе по преписка № 5912 от 2024 г. по описа на администрацията, същата с предмет придобиване на българско гражданство и производството по делото е било прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че жалбоподателят е подал молбата си за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ - като лице от български произход, на 28.03.2024 г. В тази връзка, първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ Министърът на правосъдието е следвало да направи предложение пред президента на Република България в срок до 9 месеца, считано от датата на постъпването на молбата в Министерството на правосъдието, тъй като не са били дадени указания за отстраняване на нередовности по нея. Съдебният състав изчислил, че в тази хипотеза, произнасянето е следвало да бъде направено най-късно до 28.12.2024г. След тази дата според мотивите на оспореното определение е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на непроизнасянето на административния орган. Този срок е изтекъл на 30.01.2025, а жалбата била подадена след изтичането му - на 19.06.2026 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок за обжалване. Именно поради това съдът приел, че жалбата е просрочена и като такава е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради което я оставил без разглеждане и прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по този текст в срок от девет месеца. В процесния случай, М. Е. Д. е подал молбата си до Министъра на правосъдието на 28.03.2024 г., като е посочил, че [заличен текст]. В конкретния случай, при твърденията за български произход на заявителя, правилно заявлението й е преценено като подлежащо на разглеждане в срока по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ. Поради изложеното, правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че органът е следвало да се произнесе до 28.12.2024г., тъй като по делото няма данни на молителя да са давани указания за отстраняване на нередовности по преписката. Съгласно чл. 35, ал. 5 ЗБГ непроизнасянето на Министъра на правосъдието в посочения срок подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на АПК. Срокът за оспорване е започнал да тече от 29.12.2024г. и съответно е изтекъл на 29.01.2025г. Жалбата е подадена значително време след този срок. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Поради това, правило административният съд е приел, че в случая жалбата е недопустима като просрочена и по тази причина обосновано е прекратил производството по нея. Не променя крайния извод на настоящия съдебен състав и влязлото в сила изменение на чл. 149, ал. 2 АПК, в сила от 03.09.2025 г., според което мълчалив отказ подлежи на оспорване в двумесечен срок, тъй като на първо място, съгласно § 40 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ, бр. 63 от 01.08.2025 г. неприключилите производства пред адм. орган и пред съда до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред, а на следващо дори и при установения по-дълъг срок за оспорване, жалбата се явява просрочена. Доводите на жалбоподателя, че по преписката не е имало никакво движение, са ирелевентни за изтичане на срока за произнасяне и съответно за обжалването му, тъй като, съгласно чл.35, ал.2 ЗБГ, сроковете по ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в Министерството на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. Правната квалификация на жалбата - чл.256 АПК също не обвързва съда, предвид изричния ред за оспорване на непроизнасянето на Министъра, съгласно чл.35, ал.5 ЗБГ. Въз основа на изложеното, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,