Определение № 421 от 09.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение09.11.2016 г.
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение №.318/14.07.16 по г.д.№.868/15 /имащо характер на определение/ на Пазарджишки окръжен съд. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С решение №.318/14.07.16 по г.д.№.868/15 /имащо характер на определение/ на Пазарджишки окръжен съд по реда на чл.248 ГПК е изменено постановеното по делото решение /№.160/25.04.15г./ в частта за разноските – като е допълнено с осъждане на К. Д. С. да плати на Г. Д. С. по компенсация допълнително 1118лв. разноски. Постъпила е частна жалба от К. Д. С. с искане за отмяна на горепосочения акт. Поддържа се, че съдът в нарушение на ТР 6/12 на ОСГТК на ВКС е приел, че представени пълномощни /по г.д.№.60/14, г.д.№.868/15 на ПОС и г.д.№.412/15 на ВКС/ удостоверяват надлежно плащане на адвокатски хонорар - и на тази база погрешно е определил дължимите разноски Ответната страна Г. Д. С. оспорва жалбата. Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания акт е прието, че от приложените по горепосочените дела пълномощни – съставляващи екземпляри от договори за правна защита и съдействие, се установява, че Г. С. е направил разноски за платени адвокатски хонорари /400лв., 1000лв., 900лв./; поради това така платените суми са съобразени при крайните изчисления за присъждане на разноски по компенсация. Този извод на въззивния съд не е в противоречие с ТР 1/12 на ОСГТК на ВКС. Съгласно същото разноски могат да бъдат присъдени само когато е доказано извършването им; в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане; когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая са представени договори за правна помощ с отразяване, че договорените хонорари са платени в брой. Следователно, предвид съдържанието им, те удовлетворяват изискването за надлежно отразяване на извършеното плащане. От друга страна договорите съставляват химизиран екземпляр от съответните подписани бланкови договори за правна защита и съдействие от адвокатски кочан - а не незаверени копия. Това обстоятелство не опорочава доказателствената им стойност. Предвид горното правилно и законосъобразно са били взети предвид от въззивния съд при определяне на отговорността за разноски. С оглед на изложеното, частната жалба е неоснователна и обжалваното определение /озаглавено решение/ трябва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,