Решение № 3846 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12346/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Б. Р., от [населено място], община Аксаково подадена чрез представител по пълномощие адвокат М. Григорова от Адвокатска колегия Варна против решение № 10353 от 26 септември 2025 год. постановено по адм. дело №1319/2025 год. по описа на Административен съд гр.Варна. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че съдът е формирал извод за материална законосъобразност, без да са налице конкретни мотиви, водещи до този извод. По същество, намира, че задължението за регистрация на придобито превозно средство не е поставено в зависимост от вида на придобивното основание. Счита, че независимо от придобивното правно основание приобретателят има задължение за регистрация на превозното средство. Подробни съображения излага, че административният орган, в рамките на регистърното производство, проверява документите за собственост с оглед формалните му белези, но не решава спорове за собственост. Намира за необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че след като е придобил правото на собственост върху моторното превозно средство на оригинерно основание, то регистрацията на собственика като такъв не може да бъде извършена. Според касатора по този начин се възпрепятства правото и възможността на собственика да ползва вещта, съобразно нейното предназначение, доколкото без осъществена регистрация, ползването на автомобила би било неправомерно. Отделно от изложеното, намира за ирелевантно към предмета на спора, обстоятелството дали процесното моторно превозно средство има регистриран собственик, различен от жалбоподателя, доколкото нотариалното постановление се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и органите и частноправните субекти следва да се съобразяват с неговата удостоверителна сила – в случая правото на собственост от страна на заявителите. Акцентира и върху обстоятелството, че по отношение на процесния автомобил липсват ангажирани доказателства за предприети издирвателни мероприятия, действия по изземване, както и предявени претенции от трети лица, за да се отказва регистрация на основание защита на права на трети лица. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг, по силата на който да се отмени обжалвания отказ, обективиран в писмено уведомление № 5 от 02 юни 2025 год. на началник ГРОПС към сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР – Варна. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в т.ч. присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касационна жалба - началник ГРОПС към сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР – Варна, не изразява становище по допустимостта и основателността на оспорването. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Р. Б. Р., срещу уведомление изх. № 5 от 02 юни 2025 год. на началник на ГР “РОПС“ към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с което е постановен отказ за промяна регистрацията на лек автомобил марка „Мерцедес С300 ТД“, с рег.№ [рег. номер], по подадено заявление № 250819028707 от 02 юни 2025 год. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 02 юни 2025 год. Р. Б. Р. е подал Заявление № 250819028707 от същата дата за регистрацията на превозно средство с рег. № [рег. номер], л.а. марка Мерцедес С 300 ТД. Към заявлението били представени: пълномощно с нотариална заверка на подписите и постановление от 30 май 2025 год. на нотариус Б. Василев с рег. № 124 по регистъра на НК, с район на действие - Районен съд гр. Варна, с което заявителят Р. Б. Р. бил признат за собственик по давностно владение на посоченото превозно средство. С писмено уведомление рег. № 5 от 02 юни 2025 год. на началник на ГР „РОПС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна на Р. Б. Р. било отказано извършването на заявената услуга, с мотив, че не е представен изискуемият документ съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно нотариално заверен писмен договор за промяна на собствеността на посоченото в заявлението превозно средство. В уведомлението било посочено, че услугата ще бъде извършена едва след представяне на изискуемия документ съгласно чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. За да отхвърли жалбата, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че отказът, обективиран в уведомление, е издаден от компетентен административен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения отказ, първоинстанционният съд, позовавайки се на приложимите нормативни разпоредби, е приел, че доколкото в случая се касае за вече регистриран автомобил, то компетентните органи са длъжни да извършат регистрация за промяната на собствеността само при представен писмен договор с нотариална заверка на подписите. Обосновал е, че представеното постановление за придобиване на собственост, въз основа на давностно владение, не е документ, който може да удовлетвори изискванията на закона, за да се извърши регистрацията на променената собственост. Мотивирал е, че същото няма обвързваща сила за трети лица, в частта, в която нотариусът признава лицето за собственик по давност и няма отношение към вписването на промяна в регистрацията на автомобила, тъй като не попадало в обхвата на необходимите документи, нужни за извършване вписване на промяна, съобразно изискванията на приложимите разпоредби. Посочил е, че с оглед правната сигурност нормите, уреждащите регистрационния режим, изискват да e станал собственик на придобивно правно основание, а не по оригинерен (първичен) способ. В допълнение съдът е изложил, че доколкото заявителят няма качеството на приобретател, то по отношение на него не възниква и задължение за регистрация на моторно превозно средство. В съответствие с така развитите мотиви, съдът е формулирал извод за законосъобразност на оспорения отказ, поради което и отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно, допустимо но неправилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган, съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание, както и по отношение липсата на съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност на обективирания в уведомлението отказ, настоящият касационен състав намира, че неправилно от страна на административния орган и първоинстанционния съд е направено стеснително и буквално тълкуване на постановеното от законодателя изискване за регистрация/пререгистрация на моторно превозно средство по следните съображения: С Наредба № I-45 от 24 март 2000 год. за регистриране отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 год. - Наредбата) се определят условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика или ползвателя, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че превозното средство се представя за идентификация в случаите на: 1. промяна в данните на превозното средство; 2. подмяна на табелите с регистрационни номера и/или промяна на регистрацията в друга област; 3. издаване на дубликат на свидетелството за регистрация при изгубена, открадната, повредена или унищожена част първа на свидетелството; 4. регистриране като "историческо". В чл. 15, ал. 1 от Наредбата законодателят е предвидил, че при промяна в регистрацията собственикът следва да представи документ за самоличност и да подаде заявление, което се попълва служебно и се подписва от него. Към заявлението собственикът представя: т.4. свидетелството за регистрация; т.5. документ за собственост с данните за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя - само при промяна на собствеността или основен агрегат (двигател); т.10. други документи, предвидени в закон или друг нормативен акт. Анализът на така цитираните разпоредби води до извод, че при промяна в регистрацията на моторно превозно средство, собственикът има задължение да представи към подаденото заявление, документ за собственост с данни за марката, търговското наименование, номерата на рамата (шасито) и/или двигателя. В настоящия случай касаторът Р. Б. Р., към подаденото заявление за промяна на регистрация на превозното средство, е представил постановление от 30 май 2025 год. на нотариус Б. Василев, с район на действие РС гр. Варна, рег. № 124 на Нотариалната камара. Съгласно текста на така представеното постановление, молителят Р. Б. Р., на основание чл. 80, във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС), е признат за собственик по давностно владение на лек автомобил марка Мерцедес С 300 ТД, с рег. № [рег. номер]. Съгласно чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В чл. 78 от с.з., се посочва, че който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Според чл. 80 от с.з. движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Последната разпоредба регламентира общата петгодишна давност за придобиване на движими вещи. Иначе казано, докато чл. 78, ал. 1 ЗС изрично изключва възможността лек автомобил да се придобие на основание кратката придобивна давност от три години, няма законова пречка тази движима вещ да се придобие на основание общата давност, съгласно чл. 80 ЗС. (вж. решение № 430 от 12 юли 2013 год. на ВКС по гр. д. № 643/2009 год.; решение № 3 от 06 февруари 2014 год. на ВКС по гр. д. № 5459/2013 год.; решение № 76 от 16 май 2017 год. по гр. д. № 2926/2016 год. на ВКС; решение № 66 от 18 юли 2016 год. по гр. д. № 5967/2015 год. на ВКС и др.) Настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че подаденото от касатора заявление не отговаря на поставените изисквания в чл. 15 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 год. Действително от законодателя не е направено подробно посочване на начините, чрез които може да се докаже собствеността на дадена движима техника, обект на специалния закон, както и документите, чрез които това обстоятелство може да се докаже, за да се извърши исканата промяна в регистрацията. Липсата на такова посочване на всички възможни придобивни способи обаче, не следва да се тълкува стеснително и да препятства правата за заявителя. Следователно формалното изискване на закона за представяне на документ за собственост, към подаденото от касатора заявление, е изпълнено. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че представеното постановление в частта, в която нотариусът признава лицето за собственик, поради изтекла в негова полза придобивна давност, няма обвързваща сила към трети лица и няма отношение към вписването на промяна в регистрацията на автомобила. Съгласно чл. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. В случая постановление от 30 май 2025 год. е издадено от нотариус, с район на действие РС гр. Варна, рег. № 124 на Нотариалната камара. От представените доказателства по делото не се установява, както липсва и индиция в тази връзка, посоченото постановление да е било оспорено по съответния ред от заинтересовани трети лица. В допълнение следва да се посочи, че не са ангажирани и каквито и да било доказателства за предприети издирвателни мероприятия, действия по изземването им или предявени претенции от трети лица, за да се отказва регистрация на основание защита на права на трети лица. Следователно обосновано е възражението на касатора, че в рамките на регистърното производство, нотариалното постановление се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и държавните органи и частноправните субекти, следва да се съобразяват с неговата удостоверителна сила и да го зачитат като валиден акт, удостоверяващ в случая право на собственост от страна на заявителя. В този смисъл няма законова пречка, след като касаторът е собственик на превозното средство, същият да може да поиска и промяна на регистрацията, съгласно постановлението на нотариуса. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че е недопустимо осъществяването на косвен контрол в рамките на производството по регистрация на превозно средство от административния орган, в рамките на настоящото съдебното производство и на косвен съдебен контрол върху постановлението на нотариуса, с което на заявителя е признато правото на собственост на посоченото превозно средство. В контекста на посоченото, противно на приетото от първоинстанционния съд, след представен документ за собственост от заявителя, административният орган е длъжен да извърши исканата промяна в регистрацията Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му, като неправилно, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което отказът, обективиран в писмено уведомление рег. № 5 от 02 юни 2025 год. на началник на ГР „РОПС“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление № 250819028707 от 02 юни 2025 год. на Р. Б. Р., за издаване на разрешение за промяна на регистрация на лек автомобил, при спазване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата № I-45 от 24 март 2000 год. и съобразно мотивите в настоящото съдебно решение на касационната инстанция. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски по делото съгласно представен списък и приложени доказателства – договор за правна помощ и съдействие, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, за двете съдебни инстанции. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА и във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 2000 лева за двете инстанции, равняващи се на 1 022,58 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото), което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител на касатора – адв. М. Григорова от Адвокатска колегия гр. Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 17, ет. 2, ап. 8. В полза на касатора – Р. Б. Р. следва да се присъдят и претендираните разноски за заплатени държавни такси в производствата пред двете съдебни инстанции в размер на 40,90 евро, от който заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро в производството по адм. дело № 1319/2025 год., по описа на Административен съд гр. Варна, както и 35,79 евро заплатена държавна такса за производството пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение