Решение № 1 от 5.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 35/2013 г.

Решение № 1 от 5.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 35/2013 г., I т. о., ТК, докладчиксъдията Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. С. Л. -р. "Б. " - [населено място] е подал касационна жалба против решение № 185 от 25.10.2012 г. по гр. д. 374/12 г. на Ямболски окръжен съд, с което след обезсилване на решение № 106 от 17.07.2012 г. по гр. д. 804/11 г. на Елховски районен съд е прекратено производството по делото. Касаторът е изложил оплаквания за неправилност и необоснованост на постановения съдебен акт- основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. По-конкретно е поддържал неправилност на извода на въззивната инстанция, за това, че правата на ищеца могат да бъдат адекватно защитени само чрез осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, без да е налице яснота по правата и задълженията на страните. Касаторът счита, че има правен интерес от по-ограничена по обем защита, тъй като e налице правен спор, който смущава правото му да упражнява правата и изпълнява задълженията по договора в обема, в който те са договорени. Ответникът по касация- Т. п. "Д. г. Е." - [населено място] не е заявил становище. Третото лице помагач на страната на ответника - Л. "К. 2001" М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определение № 788 от 22.10.2013 г., постановено по делото, решението е допуснато до касационно обжалване, само в частта му с която е обезсилено решение № 106/17.07.2012 г. по гр. д. 804/11 на Елховски районен съд, в частта му по отношение на предявения от С. "Л. - р." Б. " - [населено място] срещу Т. п. " Д. г. - Е. ", за признаване за установено между страните, че сключения между тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл. 30 ЗЛОД на 17.08.2010 г. и анекса към него от 28.10.2010 г. действат между страните в пълен обем, така както първоначално са били сключени и по същество делото е прекратено в същата част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: относно "наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск, когато ищецът разполага с осъдителен". Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - първият - за установяване между страните, че сключеният от тях договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловното сдружение по чл. 30 ЗЛОД на 17.08.2010 г. и анекса към него от 28.10.2010 г. действат в пълен обем, така както първоначално са били сключени и вторият - да бъде признато за установено, че ответникът не разполага с правото да прекрати този договор и анекса към него на основание чл. 26 ЗЗД - поради частичната му нищожност, с оглед отпадане основанието за сключването му, както е посочено в предизвестието за прекратяване. Първият предявен иск/ в тази част само е допуснато касационно обжалване/ е намерен за недопустим, с оглед това, че ищецът разполага с осъдителен иск и няма правен интерес от установителен, мотивирано с правната възможност да се реализират права по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, имплицитно съдържащ в себе си и изискване за установяване на наличие на облигационна връзка между страните и очертаване на обема права и задължения. С определение на № 588 от 28.06.2012 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда чл. 274, ал. 3 ГПК е формирана задължителна за съдилищата практика по поставения въпрос в аналогична хипотеза, като е мотивирано наличие на правен интерес от установителен иск, въпреки възможност за предявяване на осъдителен, поради спецификата на договора за предоставяне на стопанисване на дивеч по чл. 30 ЗЛОД- с оглед това, че насрещната престация по него се изразява в бездействие, осигуряващо възможност на ищеца да ползва ловния район в неговите граници - така като е било договорено първоначално, преди да настъпи спор, свързан с частичното му прекратяване чрез определяне на граници на ловностопанския район, различни от първоначално определените. ВКС е приел, че не може да бъде изключен правния интерес от установяване на законосъобразност на упражняване на правата на ищеца, в обема, в който те са били договорени. Следователно, съобразно разгледаната задължителна за съдилищата практика, чиито изводи настоящият състав напълно споделя, предявения иск е допустим, а като е приел недопустимост на иска въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като същият не е разгледал иска по същество - по неговата основателност, делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба в отменената част. Съобразно изложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в обсъжданата част а делото да бъде върнато на въззивният съд за разглеждане на спора по същество. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение