Определение № 8055 от 21.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3441/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Столична община срещу Определение № 2516 от 23.01.2025 г. по адм. дело № 9988/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на общината срещу уведомление № 99-00-6-83/15/ от 19.09.2024 г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ (УО на ОПРР) 2014 – 2020 и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване административен акт и че разполага с правен интерес от оспорването. Сочи, че в първоинстанционната жалба изрично е уточнено, че се обжалва и се иска отмяна на акта само в частта по т. 1 и 2 от него. При тези съображения се иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на Административен съд София-град за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски по приложен списък. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г., чрез пълномощник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Столична община срещу т. 1 и 2 от акт рег. № 99-00-6-83/15/ от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020. Съдът е приел, че предмет на обжалване е акт рег. № 99-00-6-83/15/ от 19.09.2024 г. в неговата цялост. Според съда този акт има уведомителен характер и не представлява годен предмет на оспорване. На основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е недопустимо в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане в частта срещу т. 3 от акт рег. № 99-00-6-83/15/ от 19.09.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020, тъй като в тази част актът не се обжалва (предметът на обжалване изрично, ясно и точно е посочен както в обстоятелствената част, така и в петитума на жалбата) и съдът се е произнесъл свръхпетимум. В тази част определението следва да се обезсили и производството да се прекрати. В останалата част определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. С процесния акт в частта му по т. 1 е извършена финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като от допустимите разходи е приспадната сумата на финансова корекция, определена с Решение № РД-02-14-1504/21.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020. С процесния акт в частта му по т. 2 е извършена финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, като от допустимите разходи е приспадната сумата на финансова корекция, определена с Решение № РД-02-14-1591/30.08.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР 2014 – 2020. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансова корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициера в 14-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане, финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2 от същия закон, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4 ЗУСЕФСУ. С т. 1 и 2 от административния акт, позовавайки се на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО е извършил финансови корекции. Волеизявлението, с което се извършва финансова корекция, представлява индивидуален административен акт съгласно дефиницията по чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като се издава от административен орган и засяга неблагоприятно правата и законните интереси на бенефициера - последният няма да получи възстановяване на заявените за плащане разходи до размера на финансовата корекция. По изложените съображения актът за извършване на финансова корекция подлежи на самостоятелно обжалване, което е сторено с подадената от Столична община жалба. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Столична община срещу акта на ръководителя на УО на ОПРР в частта по точка 1 и 2 и делото в тази част да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По арг. от чл. 226, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Такива се присъждат с оглед изхода на главното производство с акта на съда, с който това производство приключва. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение