Определение № 3889 от 31.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 560/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /наименована „касационна жалба“/ с вх.№ 260114 от 03.02.2025 год. на К. Х. П., Д. Х. П. и И. В. Б., чрез адв. П. К. /надлежно упълномощена/, срещу разпореждане № 260022 от 21.01.2025 год., постановено по гр. дело № 1294/2019 год. по описа на Районен съд – Карлово, с което е върната подадената от К. Х. П., Д. Х. П. и И. В. Б. молба с вх. №261099 от 03.12.2024 год. за отмяна на влязлото в сила решение по посоченото дело. Частната жалба е депозирана от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт /чл. 286, ал. 2 ГПК, към който препраща чл. 306, ал. 2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. Жалбоподателите считат, че обжалваното разпореждане е неправилно. Молителката И. В. Б. поддържа, че е единствен наследник по закон на И. Б. – страна в първоинстанционното производство и че е било нарушено правото й на участие в процеса. Била призована за съдебно заседание във въззивното производство, но решенията на първата и въззивната инстанция били постановени по отношение на нейната майка И. Б.. Първоинстанционният съд бил постановил решението си без да конституира и обезпечи участието на молителката в процеса. Ако наследниците не били участвали в съдебното дирене, то съдебното решение било недопустимо, като постановено при липса на абсолютна процесуална предпоставка. Такова решение подлежало на обезсилване, а делото – на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следвало да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници. Молителите К. Х. П. и Д. Х. П. поддържат не им било известно обстоятелството, че И. Б. е починала. Участието на И. Б. в първоинстанционното производство било задължително. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Гр. дело № 1294/2019 год. по описа на РС – Карлово е било образувано по искова молба на М. М. Х., с която срещу Т. П. М. и Л. М. М. е бил предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между М. М. Х. и Т. П. М. с нотариален акт №, т., дело № 96 от 11.09.2009 год. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим имот: апартамент №, ет., в жилищна сграда на чл., вх., комплекс „“, находящ се в [населено място], общ. К., обл. П., построен върху общинска земя, в квартал по плана на [населено място], състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна и антре, със застроена площ от кв.м., ведно с избено помещение № с полезна площ от кв.м., както и % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С решение по делото № 260022 от 02.08.2022 год. искът е бил отхвърлен. С решение № 169 от 10.02.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2928/2022 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, в която е отхвърлен искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на М. М. Х. – починала в хода на процеса, по отношение на конституираните й като наследници по закон Б. П. Ф., Л. П. П., К. Г. П., Н. Т. М., И. Х. Б., С. Х. С., Д. С. С. и К. С. С. и производството по делото е прекратено в тази част, като в останалата част, в която е отхвърлен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от М. М. Х. – починала в хода на процеса и на нейно място са конституирани наследниците й по завещание К. Х. П. и Д. Х. П., срещу Т. П. М. и Л. М. М., първоинстанционното решение е потвърдено. С определение № 382 от 29.01.2024 год., постановено по гр. дело № 2375/2023 год. на ВКС, ІV г. о., ГК, е оставена без разглеждане касационната жалба на К. Х. П. и Д. Х. П. срещу въззивното решение, в частта му в която е отхвърлен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Така постановеният съдебен акт е потвърден с определение № 1501 от 28.03.2024 год. по ч. гр. дело № 1018/2024 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК. На 03.12.2024 год. К. Х. П., Д. Х. П. и И. В. Б. са подали молба за отмяна на първоинстанционното решение. С разпореждане № 260439 от 11.12.2024 год. Районен съд – Карлово е указал на молителите е едноседмичен срок от връчване на съобщението с писмена молба с преписи за насрещните страните: 1/ да направят точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ГПК /доколкото молителката И. В. Б. – наследник по закон на И. Х. Б., е участвала в производството, макар да е конституирана след постановяване на първоинстанционното решение, а молителите К. Х. П. и Д. Х. П. не са очертали ясно новите обстоятелства, които са от съществено значение за делото и не са им били и не са могли да им бъдат известни при решаването му, а освен това не са уточнили твърденията си за нарушаване на правата на лице, спрямо което въззивното производство е било прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено/; 2/ да представят преписи от молбата за отмяна за връчването им на насрещните страни; 3/ да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и да представят квитанцията в деловодството на съда и 4/ да впишат молбата за отмяна и представят вписания екземпляр в съда. Молителите са били предупредени за последиците при неизпълнение на дадените им указания. Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на молителите, чрез адв. П. К. /техен пълномощник/, на 12.12.2024 год. Своевременно на 17.12.2024 год. молителите, чрез адв. К., са подали молба, с която са поискали продължаване на срока за изпълнение на дадените им указания с разпореждането от 11.12.2024 год. С разпореждане от 18.12.2024 год. Районен съд – Карлово е продължил определения срок с 1 месец. Своевременно – на 17.01.2025 год., молителите са депозирали молба, в която И. Б. е изложила твърдения, че не е получила надлежно съобщение за постановеното първоинстанционно решение, както и че била редовно призована за въззивното производство, но не се явила в съдебно заседание, като въззивното решение било постановено по отношение на нейната майка И. Б.. И. Б. била починала преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, но съдът бил постановил решението си без да обезпечи участието на нейния наследник. А след като наследникът не бил участвал в процеса, то съдебното решение било недопустимо и подлежало на обезсилване. К. Х. П. и Д. Х. П. са изложили твърдения, че не им било известно, че И. Б. е починала, като въззивното решение било постановено по отношение на И. Белова, без да се споменава наследникът й по закон И. Б. и по този начин последната била лишена от право на защита. Към молбата са приложени преписи от молбата за отмяна и доказателство за внасянето на държавна такса в размер на 25 лв. Молбата за отмяна е била вписана на 17.01.2025 год. За да постанови обжалваното разпореждане, Районен съд – Карлово е приел, че нередовностите на молба за отмяна не са напълно отстранени, поради което същата подлежи на връщане /а отделно от това същата е подадена след изтичане на сроковете по чл. 305, ал. 1 ГПК/. Разпореждането е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, представлява нередовност на молбата за отмяна, която трябва да бъде констатирана още от администриращия молбата първоинстанционен съд, като я остави без движение и даде срок на молителя за отстраняването на недостатъка. При неизпълнение на указанията в определения от съда срок, съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, към който препраща чл. 306, ал. 2 ГПК, молбата се връща от администриращия съд. Определението, с което се връща молбата за отмяна подлежи на обжалване пред ВКС /в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 и т. 12 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК/. В разглеждания случай преценката на администриращия съд, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК е правилна. Дадените указания са съответни на закона, ясни и пълни, като молителите са били изрично предупредени за последиците при неизпълнение. Правилна е и преценката на администриращия съд, че с подадената от молителите уточняваща молба не са били изпълнени указанията, дадени с т. 1 от разпореждане № 260439 от 11.12.2024 год. Твърденията и доводите на тримата молители представляват оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение – в частта му, в която същото е обезсилено от въззивния съд, а съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тъл. дело № 7/2014 год., ОСГТК, молбата за отмяна няма да отговаря на изискванията за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителите К. Х. П. и Д. Х. П. се позовават на последващо узнаване за смъртта на И. Б., което обаче е относимо пряко към неучастието в първоинстанционното производство на нейния наследник – И. В. Б.. Същевременно И. Б. не твърди да е била лишена от участие във въззивното производство, завършило с влязло в сила решение. Не твърди, че не е била надлежно представлявана във въззивното производство и не сочи нарушаване на правила /норми/ от въззивния съд, свързани с явяването й или представляването й във въззивното производство, нито обосновава някакви нарушения на въззивния съд, които да са довели до лишаването й от възможност да участва във въззивното производство или до ненадлежното й представляване. Молителката не твърди, че не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Следователно като е върнал подадената молба за отмяна на основание чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК първоинстанционният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. За пълнота следва да се посочи, че на нарушение на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд страната не може да се позовава в молбата си по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, ако е имала възможност, но не е обжалвала първоинстанционното решение, нито да търси отмяна на въззивното решение, ако не е въвела съответното оплакване в предмета на въззивното производство. Това е така, тъй като въззивната инстанция е втора по ред инстанция по същество. Т.е. недопустимо е по пътя на отмяната да се упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в редовния инстанционен контрол. Отделно от това по реда на чл. 303 и сл. ГПК не може да се търси защита на чужди права – на насрещната страна в процеса или на трето лице, което не е било участник в процеса, но е следвало да участва. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд