Определение № 160 от 26.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 261/2024 г.

Производството пред ВКС образувано е по реда на чл. 44, т. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от РС –Велико Търново. Върховният касационен съд, за да се произнесе взе предвид следното: Пред Софийски районен съд е било образувано н.а.х.д. № 8211/2023г., по жалба на /фирма/, представлявано от М. К.-изпълнителен директор, чрез адв.Д. И.-Т. срещу наказателно постановление № 87/03.05.2023г. издадено от В. Б.-председател на Патентното ведомство на Република България, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000лева за нарушение на ЗМГО. С определение № 3221 от 30.09.2023г. съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС –Велико Търново по подсъдност. Пред РС –Велико Търново е било образувано н.а.х.д. №1440/23г. С определение № 380 от 11.03.2024г. съдът е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1 от Закона за марките и географските означения наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател, като съгласно ал.2 на този текст те подлежат на обжалване пред Софийски районен съд. Така предвидената подсъдност се явява специална спрямо общата подсъдност по ЗАНН, поради което настоящото дело следва да се разгледа от Софийски районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение