Определение № 4247 от 18.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. П. и Т. В. Б. срещу определение № 6004 от 24.06.2022 г. по ч. гр. д. № 3431 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-I-Д състав, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение № 4480 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 57675 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, 125 състав, за прекратяване на производството по делото.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, необосновано, постановено е в противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което молят да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси и да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частните жалбоподатели, приема следното:

Д. В. П. и Т. В. Б. са посочили в исковата молба, че с изпълнителен лист от 30.04.2013 г. ЕТ П. М. Г., Д. П. Г. и П. М. Г. са осъдени солидарно да заплатят на „Райфайзенбанк България“ АД 405 162,01 евро главница по договор за банков кредит, ведно с договорни и санкционни лихви. За обезпечение на вземането на банката е била учредена договорна ипотека върху апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет., който те закупили през 2011 г., без да знаят за ипотеката. Въз основа на изпълнителния лист през 2013 г. е било образувано изпълнително дело, преобразувано под нов номер през 2020 г., което е било прекратено по отношение и на тримата длъжници на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Ищците са изложили подробни съображения защо след това изпълнителното производство само срещу тях не може да продължи, но въпреки това държавният съдебен изпълнител при Силистренския районен съд е продължил изпълнителните действия, като е насрочил принудителна продан върху апартамента. Ето защо са поискали да бъде установено по отношение на банката, че тя няма право на изпълнение по изпълнително дело № 40/2020 г. по отношение на тях, съответно по отношение на собствения им апартамент. Софийският районен съд е прекратил производството със съображението, че изпълнителното производство е било прекратено и искът е преждевременно заведен. Софийският градски съд е отменил прекратителното определение с аргумента, че изводът за прекратяване на изпълнителното дело е необоснован. Посочил е, че ищците дължат излагане на конкретни обстоятелства относно несъществуването на ипотечното право, обосновано с факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Искът по чл.439, ал.1 от ГПК на ипотекарен длъжник е отрицателен установителен и изисква посочване на конкретно основание, обосноваващо погашение/несъществуване/ на ипотечното право, тоест оспорване на изпълнението. След връщане на делото с разпореждане № 2042 от 10.1.2022 г. районният съдия е оставил без движение производството и е дал седмодневен срок на ищците да посочат конкретни факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание, въз основа на които твърдят несъществуване на ипотечното право, както и да заявят дали твърдят погасяване на задълженията от страна на главните длъжници, което да е погасило ипотечното право. Със заявление от 15.02.2022 г. ищците са заявили, че не твърдят несъществуване на ипотечното право, не са обосновавали исковата си претенция с твърдение за несъществуване на ипотечното право и нямат такъв петитум. Не са твърдели също, че главните длъжници са заплатили задълженията си по изпълнителния лист. Потвърдили са, че искат да се установи липсата на право на изпълнение на взискателя по отношение на тях, съответно по отношение на техния имот, по конкретното изпълнително дело. При тези уточнения районният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, а начинът на защита на ищците е посредством жалба срещу действията на съдебния изпълнител, поради което е прекратил производството. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното определение, посочвайки, че не се касае за установителен иск по чл.124 от ГПК за защита на материално право, а за защита на действия на орган, овластен да приведе в изпълнение признато право. Редът за защита в този случай е производството по чл.435 и сл. от ГПК, а при невъзможност за обжалване на изпълнителните действия, се поражда имуществена отговорност на съдебния изпълнител.

Във връзка с мотивите на обжалваното определение частните жалбоподатели са формулирали три въпроса, по който желаят да бъде допуснато касационно обжалване:

1. При прекратяване с влязло в сила постановление на производството по изпълнително дело по отношение на всички длъжници по изпълнителния титул, но продължаващи изпълнителни действия по отношение на ипотекарни длъжници, за ипотекарните длъжници съществува ли правен интерес да защитят правото си по общия исков ред с отрицателен установителен иск за установяване липса на право на принудително изпълнение на взискателя по отношение на тях като ипотекарни длъжници поради прекратяване на изпълнителното производство по отношение на главните длъжници, чието задължение е обезпечено с ипотеката върху техния имот?

2. Възможността за обжалване на действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435 и сл. от ГПК лишава ли ипотекарния длъжник като страна в изпълнителното производство от възможността да защити правата си по исков ред?

3. Кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК?

Въпросите на касаторите всъщност се свеждат до възможността ипотекарните длъжници да се защитят по исков ред и тази възможност наистина не е отречена в теорията и съдебната практика. Защитата се осъществява посредством отрицателен установителен иск и макар за краткост в чл.439, ал.1 от ГПК да е казано, че искът е за оспорване на изпълнението, този иск всъщност е за оспорване на вземането и оттам на материалноправната законосъобразност на изпълнението/“Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Валентина Попова, Р. Иванова, девето преработено и допълнено издание от 2012 г., стр.1149/. Съответно отрицателният установителен иск на ипотекарния кредитор е за установяване несъществуването на ипотекарното право на кредитора в какъвто смисъл са цитираните от частните жалбоподатели решения № 93 от 17.5.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. и № 60143 от 28.07.2021 г. по гр. д. № 3830/2020 г. на IV ГО на ВКС. Ипотекарният длъжник оспорва материалната основа на правото на принудително изпълнение върху собствената си вещ, която обезпечава чуждия дълг. Незаконосъобразността на принудителното изпълнение не се констатира директно, а представлява последица от това, че се установява липсата на ипотекарното право на кредитора. В случая частните жалбоподатели изрично са заявили, че не са обосновавали исковата си претенция с твърдение за несъществуване на ипотечното право и нямат такъв петитум. Настояли са да се разгледа искането им да се установи липсата на право на изпълнение на взискателя по отношение на тях, съответно по отношение на техния имот, по конкретното изпълнително дело. Правото на принудително изпълнение обаче не е материално гражданско право по смисъла на чл.124 от ГПК, а се състои в правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ. Затова правото на принудително изпълнение не е право на кредитора срещу длъжника, е публичноправно, процесуално правомощие, по което задължено лице е органът за принудителното изпълнение/стр.915, “Българско гражданско процесуално право“, Ж. Сталев, А. Мингова, О. Стамболиев, Валентина Попова, Р. Иванова, девето преработено и допълнено издание от 2012 г./. Следователно посредством направените уточнения на исковата си молба касаторите не са предявили иск за установяване несъществуването на ипотекарното право на кредитора, който би бил допустим. Те са поискали да бъде признато за установено несъществуването на публичноправно процесуално правомощие на съдебния изпълнител. Следователно отговорите на първите два въпроса в съответствие със закона и практиката на ВКС са, че ипотекарният длъжник има право да се защити по исков ред посредством предявяване на иск за несъществуване на ипотечното право, насочен срещу кредитора и главните длъжници, но не и посредством иск за установяване несъществуването на правото на принудително изпълнение. Вторият иск е недопустим, тъй като предвиденият процесуален ред за защита е обжалване действията на съдебния изпълнител или ангажиране на неговата/или на държавата/ отговорност за вреди от незаконно принудително изпълнение. В такъв смисъл е даденото от въззивния съд разрешение на въпросите, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да се допуска. По третия въпрос също не може да се допусне касационно обжалване, тъй като отговорът му не е обусловил определението на въззивния съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение