Определение № 3052 от 24.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11950/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ). Образувано е по частна жалба на „КАЛИФЕЯ“ АД, притежаващо ЕИК 115621918, със седалище и адрес на управление в гр. София, [адрес], със съдебен адрес в гр. София, ул. „Г.С.Раковски“, №163, ет.5, ап.14, против Определение № 19195/08.10.2024 г. на Административен съд София – Град, II отделение, 27 – ми състав, постановено по адм. д. № 271 по описа за 2024 г. на този съд. С определението е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 48/29.06.2018 г., издаден от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, задължението по който е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 160172623/2016 г. по описа на ТД на НАП – София и е прекратено производството по адм. д. № 271 по описа за 2024 г. на АССГ, 27 – ми състав. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. В ЧЖ се сочи, че още при образуване на делото, актът е бил изпратен заедно с преписката за неговото издаване. Счита, че редът по който е било изпратено съобщението, е останал загадка за административния орган и за жалбоподателя. В подкрепа на довода си цитира мотивите на съда, изложени на стр.2 от обжалваното определение, а именно: „ Със съобщение изх. № ПО – 02- 129(2)11.12.2018 г. съобщението е разгласено по реда на чл.61, ал.1 вр. с чл.18а, ал.10 АПК“. Според процесуалният представител на „КАЛИФЕЯ“ АД, дружеството и адресат на акт и разполага с правен интерес да оспори неговата законосъобразност. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по ЧЖ – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ я е оспорил с доводи, изложени в писмено възражение. Моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение прецени ЧЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: С Определение № 5926/15.05.2024 г., постановено по адм. д. № 4447/24 г., състав на ВАС, Осмо отделение, е отменил Определение № 1906/21.02.2024 г. по адм. д. № 271/24 г. на АССГ, 27 – ми състав и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В изпълнение на тези указания и с Разпореждане от 28.08.2024 г. са изискани от административния орган, всички документи, свързани с връчването на оспорения АУПДВ № 48/29.06.2018 г. на „КАЛИФЕЯ“ АД. В отговор е изпратено писмо от 13.09.2024 г., към което са приложени: Известие за доставяне – обратна разписка от Български пощи АД от 03.07.2018 г., върху което е направена отметка „Непотърсена“; Пощенски плик от куриерска фирма „Ин тайм“ от 02.08.2018 г. с отметка „Отказана“; Съобщение, на основание чл.61, ал.3, ведно с протоколи; Екранна снимка за качване на съобщението на сайта на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал обоснования си извод, че дружеството е търсено на вписаният към онзи момент адрес на управление, по – конкретно в гр. София, [адрес].“КАЛИФЕЯ“ АД е било търсено както от „Български пощи“ АД, така и от куриерската фирма, но не е било открито лице, съгласно да получи съобщението. Вследствие на тази невъзможност, установена чрез двукратни опити за връчване, съдът е използвал способа, предвиден в чл.61, ал.3 АПК (отм., в ред. ДВ., бр.27 от 2014 г.), още повече че липсва друг известен адрес за връчване. В този смисъл е направеният извод на АССГ за просрочие на жалбата против АУПДВ, подадена на 19.12.2023 година. Споделими са допълнителните мотиви на административният съд, подкрепени с писмото касателно образуваните срещу „КАЛИФЕЯ“ АД изпълнителни дела, че дружеството е било уведомено за издадения акт още преди депозиране на жалбата срещу него. Ако жалбоподателят е считал, че административната преписка е непълна, той е могъл да представи относимите доказателства, включително и тези, свързани със срочността против издадения АУПДВ. По отношение наличието на правен интерес е налице произнасяне от тричленният състав на ВАС, Осмо отделение в Определение № 5926/15.05.2024 г. по адм. д. № 4447 по описа за 2024 г. на този съд. След връщане на делото АССГ е изпълнил другите указания, необходими за изясняване спора по срочността на депозираната жалба, поради което и определението на първоинстанционният съд като правилно, трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение