Определение № 4254 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3086/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. 1, във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата по делото Р. П. Н., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. Л. Д. срещу определение № 493/15.07.2025 г., постановено по частно възз. гр. дело № 399/2025 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение, като е потвърдено първоинстанционното определение № 2580/04.06.2025 г. по гр. дело № 1013/2025 г. на Варненския окръжен съд, е оставено без уважение искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК на жалбоподателката за освобождаване от дължимите по делото държавна такса и разноски. При извършената служебна проверка съдът намира, че частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна, но е частично недопустима, като насочена срещу определение на въззивния съд, което частично не подлежи на касационно обжалване, по следните съображения: Видно от исковата молба по делото и от разпореждане № 2651/13.05.2025 г. и обжалваното определение № 2580/04.06.2025 г. на първоинстанционния съд, същият е бил сезиран от жалбоподателката с предявени срещу И. В. Т., два обективно кумулативно съединени осъдителни иска за парични вземания: за заплащане на сумата 55 741.15 лв., представляваща половината от заплатена от жалбоподателката-ищца цена при закупуването на недвижим имот с договор за продажба от 21.09.2017 г.; и за заплащане на сумата 510.28 лв., представляваща половината от заплатени от жалбоподателката-ищца нотариални такси по същата сделка. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното решение, което би било постановено по делото, не би подлежало на касационно обжалване в частта му по осъдителния иск за заплащане на сумата 510.28 лв., тъй като цената на този иск (съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК) е до 5 000 лв. От това следва, че съгласно препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК, и обжалваното по настоящото дело въззивно определение № 493/15.07.2025 г. на апелативия съд, не подлежи на касационно обжалване в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за освобождаването й от заплащане на дължимите държавна такса и разноски по този иск с цена 510.28 лв. Погрешните указания на въззивния съд, че определението му изцяло подлежи на обжалване пред ВКС, не променят горния извод за частичната недопустимост на касационното производство, тъй като в необжалваемата му част въззивното определение е влязло в сила още на датата на постановяването и обявяването му. По така изложените съображения, подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане в процесуално недопустимата й част и образуваното по нея частно гражданско производство пред ВКС следва да се прекрати в същата част. В останалата й част частната касационна жалба е процесуално допустима, като насочена срещу подлежащата на касационно обжалване част от въззивното определение № 493/15.07.2025 г. Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК по тази част от жалбата, но след влизане в сила на настоящото прекратително определение, респ. – след окончателното очертаване на процесуално допустимия предмет на касационния контрол по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение