Определение № 487 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3829/2020 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК Образувано е въз основа на подадената от М. Х. К. и И. Х. К., двете от [населено място] частна жалба с вх.№ 8933 от 16.11.2020г. против определение № 282 от 30.09.2020г. по гр.д. № 861/2020г. на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, в частта му с която е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение от 16.03.2011г. по гр.д.№ 6039/2009г. на СГС, на основание чл.303, ал.1 т.5 ГПК и е прекратено производството по делото в тази част, поради просрочие. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върната за произнасяне по подадената молба. Постъпил е отговор от Е. Х. Б. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите В. и Т., с който изразява становището си за неоснователност на подадената частна жалба. Искането й е за потвърждаване на обжалвания акт. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид материалите по делото и съобразно закона намира същата за основателна, поради следното: С обжалваното определение №282 от 30.09.2020г., състав на ВКС е оставил без разглеждане като недопустима подадена молба за отмяна, като е преценил, че молителките са узнали за постановяването на акта, чиято отмяна искат не както те твърдят на 24.10.2019г./когато им е връчена искова молба по гр.д.№ 11238/2019г.на СГС/, а на 6.08.2019г., когато е издаден н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г., с който те са признати за собственици на недвижимия имот, предмет на оспореното с молбата за отмяна съдебното решение. Този извод е изведен въз основа на отбелязването, че е вписана искова молба по гр.д. № 6039/2009г., съдържащо се в двете удостоверения за вещни тежести с № 38726/2019г.и № 28727/2019г., издадени на 1.08.2019г., които молителките са представили при издаване на акта по н.д.№ 376/2019г. Считано от 6.08.2019г., подадената на 23.01.2020г. молба за отмяна е просрочена. В частната си жалба, жалбоподателките оспорват този извод на съда, като считат, че въпросът за узнаването е фактически и подлежи на конкретно установяване за всеки от молителите. В случая няма никакви данни, от които да следва извод, че И. Х. К. е знаела за съдебното производство, приключило с акта, чиято отмяна се иска, защото тя не е участвала лично при издаването на н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г. /Била е представлявана от М. Х. К./. М. Х. К. също не е могла да узнае от приложените по нотариалното дело удостоверения за вещни тежести поради следното: 1. Те са заявени и получени служебно от нотариуса, а не са представени от нея, 2. В самите удостоверения за тежести не се съдържа нито ясно обозначение на делото, образувано по исковата молба, нито е посочено какво е основанието за вписване на исковата молба нито е отразено, че е постановено съдебно решение. Узнаването, че е постановено съдебно решение изисква изрична проверка, а необходимостта от последваща самостоятелна и отделна проверка в Службата по вписванията изключва възможността запознаването с удостоверението за тежести да се отъждествява с момента на узнаване на решението, защото съгласно цитираната съдебна практика – решение по гр.д.№ 507/2012г.на ІІ г.о. - началният момент на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е узнаването на окончателното решение по делото, а не знанието за наличие на съдебно производство/, 3. Доказателствената сила на нотариалния акт не се отнася до частта, съдържаща изброяване на представените документи. Според частните жалбоподателки, при тези данни не е възможно да се направи несъмнен и категоричен извод, че те са уведомени за решението, чиято отмяна искат на приетата от съда дата, 6.08.2019г. Възраженията на ответната страна са следните: 1. Съгласно чл.587 ГПК нотариалният акт е официален документ, който се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия, включително и че са представени изброените в него документи. Безспорно е, че двете удостоверения за вещни тежести са били представени /без значение дали са заявени и получени служебно/ и са приобщени към нотариалното дело посредством молбата за образуването му, която е подадена от М. Х. К., действаща лично и като пълномощник на И. Х. К. / т.е. най-късната дата, на която те са се запознали с тях е датата на издаване на акта, 6.08.2019г./, 2. Съдържанието на удостоверенията за тежести позволява да се установи вписването на исковата молба и на решението по гр.д.№ 6039/2009г. на СГС /в тях е посочена само една искова молба, а не няколко и объркване не е възможно/. След като въпреки това са решили да се снабдят с констативен нотариален акт, поведението им е недобросъвестно и от него не могат да черпят права. От своя страна се позовава на съдебна практика - решение по гр.д.№ 5140/2015г.на ІV г.о., в което е прието, че неучастващото лично лице, се счита уведомено чрез пълномощника си, по гр.д.№ 2016/2009г. на І г.о., че молителят дължи полагане на дължимата грижа за добросъвестно реализиране на процесуални права по чл.3 ГПК, както и по гр.д.№ 133/2012г. на І г.о., съгласно което началният момент на срока, като положителен факт, подлежи на установяване от молителя и при недоказването му, началният момент не може да се тълкува в негова полза. Отделно се позовава и на развоя на фактите, които излага: Ответницата Б. е предявила през 2009г. заедно с А.К. иск по чл.87,ал.3 ЗЗД срещу Х. К., като наследник по закон на С. К. за разваляне на договор от 8.10.1991г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. През същата 2009г. Х. К. е починал и на негово място са конституирани И. и М. К.. Искът е уважен и решението по гр.д.№ 6039/2009г. на СГС за разваляне на договора е вписано на 24.06.2011г. На 6.08.2019г. в полза на И. и М. К. е издаден н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г., с който те са признати за собственици на същия недвижим имот. Б. е предявила срещу тях иск по чл.108 ЗС, като И. и М. К. твърдят, че са получили препис от исковата молба на 24.10.2019г. Съгласно чл.307 ГПК и разясненията, дадени в т. 9 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС - депозирането на молбата за отмяна в срока по чл. 305 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. В конкретния случай обаче, настоящият съдебен състав не споделя извода в обжалвания акт, че е пропуснат срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молба за отмяна, като счита, че следва отрицателно да се отговори на спорния въпрос – дали от съдържанието на представените две удостоверения за вещни тежести при издаване на н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г. следва извод за узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В същите /на л.175 и 177/ е отразено следното под реда „Отбелязване по вписани искови молби“: „книга отбелязвания вх.рег.№ 26485/24.6.2011г., т.17 148/2011 вид дело/г, Дв.вх.рег.№ 26311/24.6.2011г.“, а под реда „Искова молба“: „книга Вписвания, вх.рег.№42/18.11.2009г., т.12 263/2009г., вид дело/г, Дв.вх.рег.№ 50788/18.11.2009г.“ Същите са издадени за сграда и за имот в [населено място], парцел 10А,кв.10 пл.№ 410, които са със стара имотна партида 172981 и 172981. Съгласно чл.305, ал.1, т.5 ГПК – молбата за отмяна следва да е подадена в тримесечен срок от узнаване на решението. Фактът на узнаването следва да е безспорен. От цитираното съдържание на обсъжданите удостоверения за вещни тежести не може да се направи извод, че лицата, представили удостоверенията при издаване на н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г., полагайки дължимата грижа, са могли да узнаят от тях, че е налице влязло в сила решение по гр.д.№ 6039/2009г.на СГС. Най-много те са могли да се информират, че през 2009г. е била вписана искова молба и съответно да извършат справка по кое дело е тя и какъв е изхода от него, но това не е достатъчно. В случая от значение е и обстоятелството, че удостоверенията за тежести са били заявени и получени служебно от нотариуса и след като той, като длъжностно лице, на което държавата е възложила извършване на предвидените в законите нотариални действия /чл.2 ЗННД/, не е преценил че наличието на подобно вписване изисква допълнителна проверка, не може да се очаква от молителките извършването на такава. Не може да бъде споделено и възражението за недобросъвестно поведение при снабдяване с акт за собственост /н.а.№ 25/2019г./от страна на молителките И. и М. К.. С оглед изложената хронология на фактите по делото и след справка по материалите по гр.д.№ 6039/2009г.на СГС е видно, че независимо, че те са били конституирани в производството по иска по чл.87, ал.3 ГПК, на мястото на починалия им наследодател още през 2009г., същите лично не са били уведомени за това, а производството е приключило като са били представлявани от назначен им от съда особен представител. /Именно в тази връзка е и подадена от тях настояща молба за отмяна, с правно основание чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в която излагат твърдения, че са лишени от право на участие по делото, защото не са били уведомени за него, тъй като по това време са живеели в чужбина/. При тези факти следва, че в процесния случай, установяването на спазването на срока за подаване на молбата за отмяна е обусловено от преценката по същество за наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Това е допълнителен довод, че в случая не може с категоричност да се приеме, че датата 6.08.2019г., на която е издаден н.а.№ 25/2019г., т.ІІІ, рег.№ 22830, н.д.№ 376/2019г., е датата на която молителките И. и М. К. са узнали за решението, чиято отмяна искат. Обжалвания акт следва да бъде отменен и делото да се върне за разглеждане на подадената молба за отмяна. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд