Решение № 6554 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2015 г.
ВАСIV отделение02.06.2016 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 16.01.2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 731/2014 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6554 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Благоевград, представляван от председателя Р. Н. Т., чрез упълномощения адв. Теодор Георгиев Тошев, срещу решение № 60 от 16.01.2015 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 731/2014 г. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването на областния управител на област Благоевград. Ответникът - областен управител на област Благоевград, с представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна- Е. А. К. не взема становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано във връзка със заповед № ОА-АК-482 от 17.10.2014 г., с която областният управител на област Благоевград е оспорил решение № 413 от Протокол № 11 от 29.08.2014 г. и решение № 466 от Протокол № 12 от проведеното редовно заседание на 26.09.2014 г. на общински съвет Благоевград. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразни административни актове решение № 413 от 29.08.2014 г. и решение № 466 от 26.09.2014 г. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение № 431 е прието от материално, териториално и по степен компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Същото е в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се от закона мнозинство от общинските съветници, след проведено поименно гласуване. С оглед представените в преписката писмени доказателства съдът е приел, че по отношение на имот № 000285, образуван от имот № 000054, с предназначение пасище, мера са налице предпоставките на чл. 7, ал. 4 ЗОС, тъй като имотът е публична общинска собственост. За имотите публична общинска собственост е налице абсолютна забрана за разпореждане и възстановяване на собственост, поради и което за ОС Благоевград, при условията на обвързана компетентност, не съществува предписана в закона възможност да вземе друго решение освен да откаже предоставянето му за възстановяване по реда на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В тази му част решението е взето в противоречие в приложимия закон, поради и което следва да бъде отменено, ведно с решение № 466/26.09.2014 г., с което е потвърдено при изразения диспозитив "не отменя". отделно от това съдът е отбелязал, че решението е прието в нарушение на мнозинството по чл. 45, ал. 10 ЗМСМА. По отношение на предоставянето за възстановяване на имот № 035133, съдът е приел, че решение № 413/29.08.2014 г. на ОС Благоевград противоречи на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Касае се за подадено заявление с искане по чл. 45д, ал. 1 ППЗСПЗЗ, без да е признато правото за възстановяване на собствеността, от една страна, а от друга, според данните от представено извлечение/ неподписано/, в м. "Цалината" са признати 1500 дка, чието местоположение на граници не са индивидуализирани със скица- проект по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, включително не е установена идентичност между местностите "Цалината" и "Кръста" / ст. Цалина/, в която попада процесния имот. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В настоящия случай, оспореното решение решение № 413, потвърдено впоследствие с решение № 466 на ОС Благоевград е взето на основание чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, който е акт на разпореждане с общинско имущество поради което, подлежи на оспорване. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател, че оспореното решение има характер на процедурен акт и е част от производството по възстановяване на земеделска земя в стари реални или възстановими граници. Крайния акт с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответния общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет. При тази изрична нормативна регламентация несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното оспорване на решението на общинския съвет, взето в изпълнение на задълженията му по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62/2010 г. общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че с постановеното решение на общинския съвет не се извършва акт на разпореждане с недвижим имот общинска собственост. В случая по отношение на единия от процесните имоти- № 000285, образуван от имот № 000054, с предназначение пасище, мера, безспорно се касае за недопустимо разпореждане с имот, публична общинска собственост. Правилни и законосъобразни са правните изводи на съда за извършване на недопустимо разпореждане с имот публична собственост, доколкото същото е прието в противоречие с разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ЗОС. Същото нарушение е постановено и в нарушение на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от ЗСПЗЗ, доколкото липсват данни преди приемане на решението общинския съвет да е предприел процедура по промяна на предназначението на имота/ пасище/мера/ с цел промяна на собствеността от публична в частна. Правилни и законосъобразни са изводите на административния съд и в частта, по отношение на имот № 035133, тъй като от приложените по административната преписка писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че в тази му част решение № 413/29.08.2014 г. на ОС Благоевград противоречи на § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение