Определение № 157 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 144/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, [населено място], против определение №10058 от 18.11.2022г. по гр.д. №5319/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е отменено допуснатото с определение от 18.03.2021г. по същото дело обезпечение на предявени от „Юробанк България“ АД, [населено място] срещу В. Ц. И. искове за установяване на вземане на банката в размер на 28 132,75 шв. франка, породено от договор за банков кредит от 03.10.2008г. чрез спиране производството по изп. дело №20218490402699 по описа на ЧСИ А. П.. Частният жалбоподател сочи, че определението на Софийски апелативен съд е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че отмяната на обезпечителните мерки преди ищецът да се е снабдил с изпълнителен лист влиза в грубо противоречие със същността на обезпечителното производство. Счита за неправилен и извода на съда, че развиващите се между страните други производства са без значение за основателността на молбата по чл.402 от ГПК. Поради това счита за неправилен извода на състава на САС, че е отпаднала обезпечителната нужда от допуснатото обезпечение и са налице предпоставки за отмяната му. Ответникът В. Ц. И. поддържа, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 18.03.2021г. по гр.д.№5319/2018г. на Софийски апелативен съд е допуснато обезпечение на предявените от „Юробанк България“ АД, [населено място], срещу В. Ц. И. искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземане на банката в размер на 28 132,75 шв. франка, породено от договор за банков кредит от 03.10.2008г. чрез спиране производството по изп. дело №20218490402699 по описа на ЧСИ А. П.. Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 7474/2017г. на СРС между същите страни, с което е прогласена нищожността по чл.143 вр. чл.146 ЗЗП на клаузи от горепосочения договор за кредит, касаещи актуализирането на базовия лихвен процент; освобождаването на банката от отговорност за настъпването на неблагоприятни последици при промяна на валутния курс евро/швейцарски франка или швейцарски франка/лева; относно месечната такса за управление на кредита и е осъдена банката да заплати на В. Ц. И. сумата 5000лв., представляваща недължимо платени поради валутни разлики главница и възнаградителни лихви за периода 20.10.2012г.-24.09.2015г. и такси за същия период в размер на 1000лв. С влязло в сила решение от 13.05.2022г. по гр.д.№5319/2018г. на Софийски апелативен съд, след частична отмяна и потвърждаване на решение от 13.07.2018г. по гр.д.№591/2017г. на Пернишки окръжен съд, е признато за установено на предявените от „Юробанк България“ АД, [населено място] срещу В. Ц. И. искове по реда на чл.422 от ГПК съществуването на вземане на банаката за 4401,17 шв. фр., падежирани вноски от главница по договора за кредит от 03.10.2018г., 6536,81 шв. фр. – просрочена възнаградителна лихва за периода 16.12.2013г. - 16.08.2015г., 10,61 шв. фр., съставляващи просрочена наказателна лихва за периода 16.12.2013г.- 25.08.2015г. На 16.10.2022г. ответникът В. Ц. И. е подал молба за отмяна на обезпечението. С обжалваното определение №10058 от 18.11.2022г. по гр.д. №5319/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, допуснатото обезпечение е отменено. По принцип отмяната на обезпечителните мерки цели да преустанови действието им, тъй като защитата, която те дават вече е неоправдана, тъй като очакваното уважаване на обезпечения иск не е настъпило, било защото искът е отхвърлен с влязло в сила решение, било защото производството по него е прекратено. В случая обезпечителната мярка не е наложена с цел запазването на имуществото на ответника по предявения иск по чл.422 от ГПК, поради което и уважаването на предявения иск не обосновава запазването на действието на тази мярка с оглед нуждите на евентуално изпълнително производство. Необходимостта от спирането на изпълнението по изп. д. №20218490402699 по описа на ЧСИ А. П. е била обоснована с мотиви, че тъй като вземането на взискателя по изпълнителното производство е за недължимо платени суми по същия договор за банков кредит, вземанията по който са предмет на спора по предявения иск по чл.422 от ГПК, при постановяване на евентуално положително решение по последния, банката може да извърши прихващане на вземанията си с вземанията на кредитополучателя за присъдените му като недължимо платени суми по чл.55 от ЗЗД. С влизането в сила на решението от 13.05.2022г. по гр.д.№5319/2018г. на Софийски апелативен съд, точният размер на вземането на банката е установен между страните по договора за кредит със сила на пресъдено нещо. Съответно вземанията и на двете страни са ликвидни и за банката не съществува пречка да отправи изявление за прихващане до кредитополучателя, независимо от възобновяването на изпълнителното производство, доколкото има яснота относно точния размер на съдебно признатото си вземане по договора за кредит. В тази връзка следва да се отбележи също, че снабдяването на банката с изпълнителен лист срещу кредитополучателя не е предпоставка за извършване на прихващане с насрещните вземания на страните, доколкото за настъпването на правните последици на прихващането не е от значение качеството на взискател на банката по образувано изпълнително производство, а качеството кредитор, вече признато с влязлото в сила решение по гр.д.№5319/2018г. на САС. Без значение за изхода на производството по чл.402 от ГПК са доводите на жалбоподателя, че останалата част от вземанията му по процесния договор за кредит са предмет и на друго, неприключило исково производство и допуснатата по гр.д.№5319/2018г. на САС обезпечителна мярка обезпечава и този негов интерес. Правилно е становището на въззивния съд, че наложената в конкретното производство обезпечителна мярка не може да служи за обезпечение на други, предявени от ищеца искове, по които са образувани други искови производства. С оглед изложеното определение №10058 от 18.11.2022г. по гр.д. №5319/2018г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд