Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г.

Решение № 2 от 17.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 401/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на "Симони" О. - в л. срещу Решение № 28 от 13.12.2009 г. по т. д. № 519/2008 г. на Варненски апелативен съд. С. него е обезсилено решението от 29.10.2008 г. по т. д. № 239/2008 г. на Ш. окръжен съд и е прекратено производството по обективно и активно субективно съединените искове на Г. И. С. и "В." ЕО. срещу "С." О. (заличено) представлявано от ликвидатора Д. Т. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - тълкуването на чл. 273, ал. 2 ТЗ досежно правомощията на органите на дружеството след възобновяването при условията на тази хипотеза. В касационната жалба се съдържа твърдение, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно, поради неправилната преценка относно статута на дружеството, след възобновяването му по реда на чл. 274, ал. 2 ТЗ. Счита, че след възобновяване на дейността му, няма пречка да бъде проведено общо събрание на което съдружниците да бъдат изключени. Сочи като аргумент и това, че имуществото не било разпределяно. Ответниците по касация "Вита-РВ"ЕО. и Г. И. С., чрез представен по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВнАС. следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл. 74 ТЗ. Г. С. и "Вита-РВ"ЕО. са предявили на 4.04.2008 г. срещу "Симони"О. (л) искове за отмяна на решенията на проведеното на 21.03.2008 г. т. нар. "Извънредно общо събрание" на "Симони"О. (л), проведено след прекратяването на дружеството и в рамките на ликвидационното производство (възобновено по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ). Първоинстанционният съд е приел исковете за основателни и е отменил решенията на ОС. за изключване на съдружниците Г. С. и "Вита-РВ " ЕООДЗ. Сезиран с въззивната жалба на "Симони"О. (л), състав на Варненския апелативен съд, позовавайки се на обстоятелството, че дружеството е заличено от регистъра още през 2007 г. е счел, че предявените срещу заличено търговско дружество искове са недопустими, поради което е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по тях. В мотивите на решението си е отбелязал, че решенията на общото събрание на съдружниците са нищожни. Становището на настоящата инстанция по поставения обуславящ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и по основателността на жалбата е следното: След заличаването му от търговския регистър, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир. Процедурата по чл. 273, ал. 2 ТЗ по естеството си съставлява назначение ad hoc на временен ликвидатор, който да извърши необходими действия, обслужващи само ликвидацията. Възобновяването по реда и на основание чл. 273, ал. 2 ТЗ на ликвидационното производство не означава възобновяване дейността на дружеството (то си остава заличено), още по-малко на органите му. Ще следва да се отбележи, че възобновяване на дейността, дори в рамките на същинското ликвидационно производство (преди заличаването) е възможно само в хипотезата на чл. 274 ТЗ - ако не е започнало разпределение на имуществото. В този случай, органите на дружеството разполагат с ограничената компетентност да вземат решение за възобновяване на дейността му. Както е имал случай да се произнесе ВКС., с прекратяване на дружество се прекратява и дейността на органите му (общо събрание и у., доколкото в случая се касае до ООД). Дейността на ликвидатора не е заместваща дейността на органите на дружеството, а е насочена само към обслужване на ликвидационното производство - чл. 267 - 273, ал. 1 ТЗ. Само в хипотезата на чл. 274 ТЗ органът "общо събрание" би могъл да възобнови дейността си и то само за вземане на решение за възобновяване на дружеството. Т. е. по отношение на възможността за възобновяване, законодателят е поставил ограничителен срок - до започване на разпределението на имуществото в рамките на същинското ликвидационно производство - преди неговото заличаване. Възобновяване на дейността след заличаването от търговския регистър е невъзможно и ако такова решение бъде взето - то не поражда правно действие, доколкото липсва правен субект, чиято дейност да бъде възобновена. Прекратени са и същинските членствени правоотношения, като законодателят изрично е предвидил, че на съдружниците принадлежи само правото да получат при разпределението съответстваща на дружественото им участие част от имуществото, ако такова е останало след удовлетворяване на кредиторите. От изложеното следва, че в конкретния случай, доколкото дружеството е било заличено, органът "общо събрание" е несъществуващ и не би могъл да вземе решения нито по приемането, нито по изключването на съдружници. Поради това, правилна е преценката на Варненския апелативен съд, че иск за отмяна на решенията на несъществуващ орган е недопустим П. това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.