Определение № 60248 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2006/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „Армеец“, представлявано от юрисконсулт Л. М. – Л., с искане да бъде изменено постановеното по делото определение № 60453 от 02.08.2021г. в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, в която на Адвокатско дружество "К. И. и Я. Н.“ е присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 28 472,02 лева, а при условията на евентуалност - искане за допълване на определението, като Д. Х. Ш., А. А. Ш., А. К. К. и М. К. К. бъдат осъдени да заплатят на молителя сумата 500 лева – юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Молителят твърди, че касационното производство е образувано по две касационни жалби, като с определението по чл.288 ГПК е прието, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което е запазен правният резултат по спора. Счита, че при този изход на делото незаконосъобразно е присъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ за касационната инстанция. Твърди още, че съгласно чл.38 от ЗАдв. право на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ има адвокатът физическо лице, но не и техните обединения, като това изброяване е изчерпателно. Поддържа, че на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева за касационната инстанция, тъй като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба от насрещната страна. Ответниците по молбата А. К. К., М. К. К., А. А. Ш. и Д. Х. Ш. представят отговор, с който изразяват становище за частична основателност на направеното искане. Поддържат, че молбата е изцяло неоснователна в частта, с която се иска изменение на постановеното определение, с което в полза на адвокатското дружество – пълномощник е присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред касационната инстанция. Сочат, че при съобразяване на обжалваемия интерес е правилно определен размерът на адвокатското възнаграждение, както и че не е налице основание да бъде отречена възможността да бъде осъществена безплатна адвокатска помощ от адвокатско дружество, респ. да бъде отречено правото такова дружество да претендира и да получи възнаграждение за нея по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Намира за частично основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнарграждение на молителя, като сочи, че същото следва да възлиза най-много на 163,29 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Касационното производство е образувано е по две касационни жалби: 1/ касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, представлявано от юрк. Л. М. – Л., против решение № 298 от 03.02.2020г. по гр.д. № 1148/2019г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав в частта, с която, след частични отмяна и потвърждаване на решение № 3043 от 15.05.2018г. по гр.д. № 8539/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав, касаторът е осъден на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати, както следва: на А. К. К. и М. К. К., представляван от своя настойник Д. Х. Ш., сумите от по 126 000 лева и 180 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди съответно от смъртта на К. Т. К. и на Б. Д. Ш., настъпила в резултат на ПТП от 29.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.08.2015г. до окончателното им изплащане, както и на А. А. Ш. и Д. Х. Ш. сумите от по 140 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. Д. Ш., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 29.08.2015г. до окончателното им изплащане, и 2/ касационна жалба на А. К. К., М. К. К., А. А. Ш. и Д. Х. Ш., представлявани от адв.М. Д., срещу същото решение в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Б. Д. Ш., настъпила в резултат на процесното ПТП, както следва: за разликата над 180 000 лева до 250 000 лева – по исковете, предявени от А. К. К. и М. К. К., представляван от настойника си Д. Х. Ш.; за разликата над 140 000 лева до 200 000 лева – по исковете на А. А. Ш. и Д. Х. Ш., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от А. К. К. и М. К. К., представляван от настойника си Д. Х. Ш., против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на К. Т. К., настъпила в резултат на процесното ПТП, за разликата над 126 000 лева до 250 000 лева, както и в частта за разноските. С постановеното по делото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и ответникът ЗАД „Армеец“ АД е осъден да заплати на адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“ 28 472,02 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., определено съобразно обжалваемия интерес и отхвърлената част от касационната жалба на ответника. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че молбата е частично основателна. В производството пред касационната инстанция ищците Д. Х. Ш., А. А. Ш., А. К. К. и М. К. К. са представлявани от адв. М. Д., преупълномощена от Адвокатско дружество „К. И. и Я. Нотен“, упълномощено от ищците да ги представлява по настоящото дело. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция ответникът дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, изразяващо се в защита срещу подадената от насрещната страна касационна жалба. При съобразяване на обжалваемия интерес пред настоящата инстанция и обжалваната от ответника част, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване, размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. възлиза на 28 472,02 лева. Неоснователен е доводът на молителя, че съгласно чл.38 от ЗАдв. право на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ има адвокатът физическо лице, но не и техните обединения. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. предоставя възможност на страната да сключи договор за защита и съдействие и да упълномощи адвокатско дружество, което има право да преупълномощи един или няколко съдружници за извършване на процесуално представителство по конкретното дело /ал. 2 на чл. 71 ЗАдв./. В този случай адвокатското възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, като отношенията между него и адвоката, осъществил процесуално представителство на клиента, са без значение за присъждането на разноските по делото, включително на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38А ЗАдв. Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. може да се извърши както от конкретен адвокат, упълномощен от клиента, така и от адвокатско дружество, което е упълномощено от клиента съгласно чл. 71, ал. 1 ЗАдв. В зависимост от това кое лице е упълномощено от страната /дали адвокат или адвокатско дружество/ адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се присъди съответно на адвоката или на адвокатското дружество. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 676 от 15.11.2017г. по ч.т.д. № 1664/2017г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 490 от 19.09.2017г. по ч.т.д. № 1082/2016г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Основателно е искането на молителя да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство. Искането е направено своевременно в отговора на подадената от насрещната страна касационна жалба, но липсва произнасяне по него в определението по чл.288 ГПК. Тъй като с постановеното определение не е допуснато касационно обжалване по подадената от ищците касационна жалба, на молителя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за защита срещу нея в размер на 150 лева, определен съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ и при съобразяване на предмета и фактическата и правната сложност на настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,