Определение № 619 от 13.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 376/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. Б. против определение на Пловдивски апелативен съд № 445 от 11.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 356/ 2023 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. Жалбоподателят поддържа, че не притежава никакви моторни превозни средства – те били предмет на кражба, по всяка вероятност не били отписани от масивите на КАТ поради небрежност. Твърди също, че всички негови и на семейството му активи били блокирани с престъпни действия на частни съдебни изпълнители и при тези обстоятелства не било възможно да разполага с никакви средства. Затова моли определението на въззивния съд да бъде отменено и да му бъде предоставена правна помощ. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Основното производство е образувано по искови молби на П. Б. срещу частен съдебен изпълнител Л. М., предявен е осъдителен иск с цена 1 596 000 лв. С определение от 17.11.2022 г. по гр.д.№ 298/ 2022 г. първоинстанционният Пловдивски окръжен съд отхвърлил исканията на ищеца да освобождаване от държавни такси и за предоставяне на правна помощ по делото. Това определение е обжалвано от ищеца, по жалбата му е образувано ч.гр.д.№ 4/ 2023 г. на Пловдивски апелативен съд. По това дело съдът постановил определение № 37/ 02.02.2023 г., влязло в сила от същата дата, с което потвърдил акта на първата инстанция в частта му, отказваща предоставянето на правна помощ. С определение № 727/ 23.03.2023 г. първоинстанционният съд счел, че исковите молби са нередовни, че указанията за отстраняване на нередовностите не били изпълнени в срок и затова постановил връщането им. По подадената от ищеца частна жалба срещу това определение било образувано ч.гр.д.№ 356/ 2023 г. на Пловдивски апелативен съд, който с определение № 284/ 20.07.2023 г. потвърдил обжалвания пред него акт. Срещу въззивното определение ищецът подал частна касационна жалба, която съдът оставил без движение с разпореждане от 20.10.2023 г. На ищеца били дадени указания да представи доказателства за юридическа правоспособност или да представи екземпляр от жалбата, който да бъде приподписан от адвокат и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. На 04.12.2023 г. ищецът подал ново искане за предоставяне на правна помощ по делото. С обжалваното в настоящето производство определение апелативният съд отхвърлил искането. Посочил, че ищецът е подал декларация, според която той и съпругата му нямат доходи и имущество, но при служебна справка е установено, че те работят по трудови договори и притежават моторни превозни средства, както и недвижим имот. Нямало доказателства ищецът и съпругата му да страдат от заболявания, налагащи допълнителни ежемесечни разходи. Ищецът бил управител и съдружник в търговски дружества, а бил регистриран и като едноличен търговец. Тези обстоятелства сочели, че ищецът не бил в невъзможност да ангажира адвокатска защита поради липса на средства. Определението е законосъобразно. Частният жалбоподател не представя никакви доказателства за твърденията си в частната жалба, поради което изводът на въззивния съд, че разполага с доходи и имущество, позволяващи му да ангажира правна помощ, не е опроверган. Безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство българското законодателство не предоставя на всяко лице, пожелало такава, а само при условията на чл.23 ал.3 ЗПП. Разпоредбата предвижда, че по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая съдът е преценил, че страната има такива средства и изводът му не е необоснован, като не са ангажирани доказателства за твърденията на молителя относно неверни данни за имущественото му положение и здравословното му състояние. Затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения съдът