Определение № 6420 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Д. М., чрез адвокат М. Миталова срещу Определение № 3863 от 27.03.2026 г. на Административен съд -Варна по адм. дело № 124/2026 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на Определение 2518/27.02.2026 г. по адм. дело № 124/2026 г. в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон. Претендира разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – гр. Добрич не дава отговор на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С Определение № 2518/27.02.2026 г., Административен съд – Варна е приел, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски но само в размер на платената държавна такса. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение, съдът намира, че същата не е индивидуализирана като в представения договор за правна помощ не е уточнено на кое от лицата, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв е предоставена правна помощ. Намира, че съвпадението във фамилните имена не представлява основание да се приеме наличието на някоя от предпоставките в разгледаната разпоредба. С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 3863 от 27.03.2026 г., Административен съд -Варна излага мотиви, че представянето на доказателство (удостоверение за раждане) ведно с молбата за изменение на определението в частта за разноските, не е основание за уважаване на искането. Съдът приема още, че договорът не може да се индивидуализира като такъв по чл. 38 ЗАдв, съобразно изложените мотиви. Определението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че в хода на първоинстанционното производство е представен договор за правна помощ от 22.12.2025 г., сключен между С. Д. М. и адвокат М. Миталова, като в същия е посочено, че правната помощ се предоставя по реда на чл. 38, ал.3 ЗАдв. С молба с вх. № 5458/17.03.2026 г., подадена по повод искането за изменение на определението в частта за разноските, жалбоподателката изрично е посочила, че процесуалният ѝ представител е нейна майка, като в подкрепа на твърдението е представила удостоверение за раждане. Следователно още в производството пред първоинстанционния съд са били наведени конкретни фактически твърдения относно съществуващата родствена връзка между доверителя и адвоката, както и са били ангажирани доказателства за установяването ѝ. Действително в молбата е посочена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, която урежда предоставянето на безплатна правна помощ на материално затруднени лица, докато изложените фактически твърдения и представените доказателства безспорно сочат към хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – оказване на безплатна адвокатска помощ на роднини, близки или друг юрист. Това несъответствие между посочената от страната правна норма и изложените фактически твърдения не следва да обоснове отказ за присъждане на разноски. Съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация, а е длъжен самостоятелно да определи приложимия материален закон въз основа на фактите, относими по делото. В случая твърдението, че адвокатът е майка на жалбоподателката, еднозначно насочва към приложението на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, независимо че страната е посочила погрешно т. 2 на същата разпоредба. Макар обстоятелството на съвпадение във фамилните имена да не доказва по безспорен начин наличието на роднинска връзка, представеното впоследствие удостоверение за раждане категорично удостоверява, че адвокатът и доверителят се намират в отношения на майка и дъщеря. Предвид горното и при наличието на доказана родствена връзка между адвоката и доверителя, следва да се счете, че са налице материалноправните предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Съдът е бил длъжен да обсъди наведените фактически твърдения и представените доказателства относно съществуването на родствена връзка между адвоката и доверителя. Посочването от страната на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вместо чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА не освобождава съда от задължението да приложи правилната правна норма към установените по делото факти. Като е достигнал до обратния извод, Административен съд - Варна е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. М. Миталова в хипотезата на чл.38 ЗАдв в претендирания минимален общ размер на 255,64 (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири цента) евро, определен съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, Претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в настоящето частно производство е неоснователна. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т.е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски. Производството по чл. 248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо, претендираните в това съдебно производство разноски не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,